¹Kender du Tiden, da Stengeden føder, tager du Vare på Hindenes Veer,

¹Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

²tæller du mon deres Drægtigheds Måneder, kender du Tiden, de føder?

²Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

³De lægger sig ned og føder og kaster Kuldet,

³[Когато] се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

⁴Ungerne trives, gror til i det frie, løber bort og kommer ej til dem igen.

⁴Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат [вече] при тях.

⁵Hvem slap Vildæslet løs, hvem løste mon Steppeæslets Reb,

⁵Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на [тоя] плах бежанец,

⁶som jeg gav Ørkenen til Hjem, den salte Steppe til Bolig?

⁶За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁷Det ler ad Byens Larm og hører ej Driverens Skælden;

⁷Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на [този, който го] кара.

⁸det ransager Bjerge, der har det sin Græsgang, det leder hvert Græsstrå op.

⁸Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁹Er Vildoksen villig at trælle for dig, vil den stå ved din Krybbe om Natten?

⁹Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¹⁰Binder du Reb om dens Hals, pløjer den Furerne efter dig?

¹⁰Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹¹Stoler du på dens store Kræfter; overlader du den din Høst?

¹¹Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹²Tror du, den kommer tilbage og samler din Sæd på Loen?

¹²Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да [го] събере в гумното ти?

¹³Mon Strudsens Vinge er lam, eller mangler den Dækfjer og Dun,

¹³Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¹⁴siden den betror sine Æg til Jorden og lader dem varmes i Sandet,

¹⁴Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

¹⁵tænker ej på, at en Fod kan knuse dem, Vildtet på Marken træde dem sønder?

¹⁵А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

¹⁶Hård ved Ungerne er den, som var de ej dens; spildt er dens Møje, det ængster den ikke.

¹⁶Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа [за опасности:]

¹⁷Thi Gud lod den glemme Visdom og gav den ej Del i Indsigt.

¹⁷Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

¹⁸Når Skytterne kommer, farer den bort, den ler ad Hest og Rytter.

¹⁸Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

¹⁹Giver du Hesten Styrke, klæder dens Hals med Manke

¹⁹Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

²⁰og lærer den Græshoppens Spring? Dens stolte Prusten indgyder Rædsel.

²⁰Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

²¹Den skraber muntert i Dalen, går Brynjen væligt i Møde;

²¹Копае [с крак] в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

²²den ler ad Rædselen, frygter ikke og viger ikke for Sværdet;

²²Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

²³Koggeret klirrer over den, Spydet og Køllen blinker;

²³Тула по [страната му] трещи, [И] лъскавото копие, и сулицата.

²⁴den sluger Vejen med gungrende Vildskab, den tøjler sig ikke, når Hornet lyder;

²⁴С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва [от радост].

²⁵et Stød i Hornet, straks siger den: Huj! Den vejrer Kamp i det fjerne, Kampskrig og Førernes Råb.

²⁵Щом [свири] тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

²⁶Skyldes det Indsigt hos dig, at Falken svinger sig op og breder sin Vinge mod Sønden?

²⁶Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, [И] простира крилата си към юг?

²⁷Skyldes det Bud fra dig, at Ørnen flyver højt og bygger sin højtsatte Rede?

²⁷При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

²⁸Den bygger og bor på Klipper, på Klippens Tinde og Borg;

²⁸Живее по канарите, и [там] се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите [места].

²⁹den spejder derfra efter Æde, viden om skuer dens Øjne.

²⁹От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

³⁰Ungerne svælger i Blod; hvor Valen findes, der er den!

³⁰И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.