¹Og han bryder op derfra og kommer til Judæas Egne og Landet hinsides Jordan, og atter samler der sig Skarer om ham; og han lærte dem atter, som han plejede.

¹И стана оттам и дойде в юдейските предели и [местата] отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

²Og Farisæerne kom hen og spurgte ham for at friste ham: "Er det en Mand tilladt at skille sig fra sin Hustru?"

²И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне [жена си]?

³Men han svarede og sagde til dem: "Hvad har Moses budt eder?"

³В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

⁴Men de sagde: "Moses tilstedte at skrive et Skilsmissebrev og skille sig fra hende."

⁴А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

⁵Og Jesus sagde til dem: "For eders Hjerters Hårdheds Skyld skrev han eder dette Bud.

⁵А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

⁶Men fra Skabningens Begyndelse skabte Gud dem som Mand og Kvinde.

⁶обаче, в началото на създанието, [Бог] ги е направил мъж и жена.

⁷Derfor skal en Mand forlade sin Fader og Moder, og holde fast ved sin Hustru;

⁷Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

⁸og de to skulle blive til eet Kød. Således ere de ikke længer to, men eet Kød.

⁸и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

⁹Derfor, hvad Gud har sammenføjet, må et Menneske ikke adskille.

⁹И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

¹⁰Og i Huset spurgte Disciplene ham atter om dette.

¹⁰И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¹¹Og han siger til dem: "Den, som skiller sig fra sin Hustru og tager en anden til Ægte, han bedriver Hor imod hende.

¹¹И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹²Og dersom hun efter at have skilt sig fra sin Mand ægter en anden, bedriver hun Hor."

¹²И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

¹³Og de bare små Børn til ham, for at han skulde røre ved dem; men Disciplene truede dem, som bare dem frem.

¹³Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹⁴Men da Jesus så det, blev han vred og sagde til dem: "Lader de små Børn komme til mig; formener dem det ikke, thi Guds Rige hører sådanne til.

¹⁴Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁵Sandelig, siger jeg eder, den, som ikke modtager Guds Rige ligesom et lille Barn, han skal ingenlunde komme ind i det."

¹⁵Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁶Og han tog dem i Favn og lagde Hænderne på dem og velsignede dem.

¹⁶Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁷Og da han gik ud på Vejen, løb en hen og faldt på Knæ for ham og spurgte ham: "Gode Mester! hvad skal jeg gøre, for at jeg kan arve et evigt Liv?"

¹⁷И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸Men Jesus sagde til ham: "Hvorfor kalder du mig god? Ingen er god, uden een, nemlig Gud.

¹⁸А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁹Du kender Budene: Du må ikke bedrive Hor; du må ikke slå ihjel; du må ikke stjæle; du må ikke sige falsk Vidnesbyrd; du må ikke besvige; ær din Fader og din Moder."

¹⁹Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

²⁰Men han sagde til ham: "Mester! det har jeg holdt alt sammen fra min Ungdom af."

²⁰А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²¹Men Jesus så på ham og fattede Kærlighed til ham og sagde til ham: "Een Ting fattes dig; gå bort, sælg alt, hvad du har, og giv det til de fattige, så skal du have en Skat i Himmelen; og kom så og følg mig!"

²¹А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²²Men han blev ilde til Mode over den Tale og gik bedrøvet bort; thi han havde meget Gods.

²²Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²³Og Jesus så sig omkring og siger til sine Disciple: "Hvor vanskeligt komme de, som have Rigdom, ind i Guds Rige!"

²³А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²⁴Men Disciplene bleve forfærdede over hans Ord. Men Jesus tog atter, til Orde og siger til dem: "Børn, hvor vanskeligt er det, at de som forlade sig på Rigdom, kunne komme ind i Guds Rige!

²⁴А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁵Det er lettere for en Kamel at gå igennem et Nåleøje end for en rig at gå ind i Guds Rige."

²⁵По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁶Men de forfærdedes overmåde og sagde til hverandre: "Hvem kan da blive frelst?"

²⁶А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁷Jesus så på dem og siger: "For Mennesker er det umuligt, men ikke for Gud; thi alle Ting ere mulige for Gud."

²⁷Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁸Peter tog til Orde og sagde til ham: "Se, vi have forladt alle Ting og fulgt dig."

²⁸Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁹Jesus sagde: "Sandelig, siger jeg eder, der er ingen, som har forladt Hus eller Brødre eller Søstre eller Moder eller Fader eller Børn eller Marker for min og for Evangeliets Skyld,

²⁹Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

³⁰uden at han jo skal få hundrede Fold igen, nu i denne Tid Huse og Brødre og Søstre og Mødre og Børn og Marker tillige med Forfølgelser, og i den kommende Verden et evigt Liv.

³⁰и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³¹Men mange af de første skulle blive de sidste, og af de sidste de første."

³¹Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³²Men de vare på Vejen op til Jerusalem; og Jesus gik foran dem, og de vare forfærdede, og de, som fulgte med, vare bange. Og han tog atter de tolv til sig og begyndte at sige dem, hvad der skulde times ham

³²А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети[, като рече]:

³³"Se, vi drage op til Jerusalem, og Menneskesønnen skal overgives til Ypperstepræsterne og de skriftkloge, og de skulle dømme ham til Døden og overgive ham til Hedningerne;

³³Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³⁴og de skulle spotte ham og spytte på ham og hudstryge ham og ihjelslå ham, og tre Dage efter skal han opstå."

³⁴и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁵Og Jakob og Johannes, Zebedæus's Sønner, gå hen til ham og sige: "Mester! vi ønske, at du vil gøre for os det, vi ville bede dig om."

³⁵Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁶Og han sag,de til dem: "Hvad ønske I, at jeg skal gøre for eder?"

³⁶А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁷Men de sagde til ham: "Giv os, at vi må sidde, den ene ved din højre Side og den anden ved din venstre Side i din Herlighed."

³⁷Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво [Ти] в Твоята слава.

³⁸Men Jesus sagde til dem: "I vide ikke, hvad I bede om. Kunne I drikke den Kalk, som jeg drikker, eller døbes med den Dåb, som jeg døbes med?"

³⁸А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁹Men de sagde til ham: "Det kunne vi." Men Jesus sagde til dem: "Den Kalk, som jeg drikker, skulle I drikke, og den Dåb, som jeg døbes med, skulle I døbes med;

³⁹Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

⁴⁰men det at sidde ved min højre eller ved min venstre Side tilkommer det ikke mig at give; men det gives til dem, hvem det er beredt."

⁴⁰но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴¹Og da de ti hørte det, begyndte de at blive, vrede på Jakob og Johannes.

⁴¹А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴²Og Jesus kaldte dem til sig og siger til dem: "I vide, at de, der gælde for Folkenes Fyrster; herske over dem, og de store iblandt dem bruge Myndighed over dem.

⁴²Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴³Men således er det ikke iblandt eder; men den, som vil blive stor iblandt eder, skal være eders Tjener;

⁴³Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴⁴og den, som vil blive den første af eder, skal være alles Tjener;

⁴⁴и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁵thi også Menneskesønnen er ikke kommen for at lade sig tjene, men for at tjene og give sit Liv til en Genløsning for mange."

⁴⁵Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁶Og de komme til Jeriko; og da han gik ud af Jeriko tillige med sine, Disciple og en stor Skare, sad Timæus's Søn, Bartimæus, en blind Tigger, ved Vejen.

⁴⁶Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁷Og da han hørte, at det var Jesus af Nazareth, begyndte han at råbe og sige: "Du Davids Søn, Jesus, forbarm dig over mig!"

⁴⁷И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸Og mange truede ham,for at han skulde tie; men han råbte meget stærkere: "Du Davids Søn, forbarm dig over mig!"

⁴⁸И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁹Og Jesus stod stille og sagde: "Kalder på ham!" Og de kalde på den blinde og sige til ham: "Vær frimodig, stå op! han kalder på dig."

⁴⁹И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁵⁰Men han kastede sin Overkjortel af sig, sprang op og kom til Jesus.

⁵⁰И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵¹Og Jesus tog til Orde og sagde til ham: "Hvad vil du, at jeg skal gøre for dig?" Men den blinde sagde til ham: "Rabbuni, at jeg kan blive seende!"

⁵¹И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵²Og Jesus sagde til ham: "Gå bort, din Tro har frelst dig." Og straks blev han seende, og han fulgte ham på Vejen.

⁵²А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.