¹Og da de nærme sig Jerusalem til Bethfage og Betania ved Oliebjerget, udsender han to af sine Disciple og siger til dem:

¹И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

²"Går hen til den Landsby, som ligger lige for eder, og straks, når I komme ind i den, skulle I finde et Føl bundet, på hvilket der endnu aldrig har siddet noget Menneske; løser det og fører det hid!

²Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

³Og dersom nogen siger til eder: Hvorfor gøre I dette? da siger: Herren har Brug for det, og han sender det straks herhen igen."

³И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

⁴Og de gik hen og fandt Føllet bundet ved Døren udenfor ved Gyden, og de løse det.

⁴И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

⁵Og nogle af dem, som stode der, sagde til dem: "Hvad gøre I, at I løse Føllet?"

⁵И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

⁶Men de sagde til dem, ligesom Jesus havde sagt, og de tilstedte dem det.

⁶А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

⁷Og de føre Føllet til Jesus og lægge deres Klæder på det, og han satte sig på det.

⁷И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

⁸Og mange bredte deres Klæder på Vejen, andre Kviste, som de afskare på Markerne.

⁸И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

⁹Og de, som gik foran, og de, som fulgte efter, råbte: "Hosanna! velsignet være den, som kommer, i Herrens Navn!

⁹И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

¹⁰Velsignet være vor Fader Davids Rige, som kommer, Hosanna i det højeste!"

¹⁰Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

¹¹Og han gik ind i Jerusalem, i Helligdommen, og da han havde beset alt, gik han, da det allerede var Aftenstid, ud til Bethania med de tolv.

¹¹И влезе [Исус] в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

¹²Og den følgende Dag; da de gik ud fra Bethania, blev han hungrig.

¹²А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹³Og da han så et Figentræ langt borte, som havde Blade, gik han derhen, om han måske kunde finde noget derpå, og da han kom til det, fandt han intet uden Blade; thi det var ikke Figentid.

¹³И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹⁴Og han tog til Orde og sagde til det: "Aldrig i Evighed skal nogen mere spise Frugt af dig!" Og hans Disciple hørte det.

¹⁴И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

¹⁵Og de komme til Jerusalem; og han gik ind i Helligdommen og begyndte at uddrive dem, som solgte og købte i Helligdommen, og han væltede Vekselerernes Borde og Duekræmmernes Stole.

¹⁵И дойдоха в Ерусалим; [Исус] като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

¹⁶Og han tilstedte ikke, at nogen bar nogen Ting igennem Helligdommen.

¹⁶И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

¹⁷Og han lærte og sagde til dem: "Er der ikke skrevet, at mit Hus skal kaldes et Bedehus for alle Folkeslagene? Men I have gjort det til en Røverkule."

¹⁷И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

¹⁸Og Ypperstepræsterne og de skriftkloge hørte det, og de søgte, hvorledes de kunde slå ham ihjel; thi de frygtede for ham, eftersom hele Skaren blev slagen af, Forundring over hans Lære.

¹⁸И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха [начин] как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

¹⁹Og da det blev Aften, gik han uden for Staden.

¹⁹А [всякога] на мръкване Той излизаше вън от града.

²⁰Og da de om Morgenen gik forbi, så de, at Figentræet var visnet fra Roden af.

²⁰И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²¹Og Peter kom det i Hu og siger til ham; "Rabbi! se, Figentræet, som du forbandede, er visnet."

²¹И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²²Og Jesus svarede og siger til dem: "Haver Tro til Gud!

²²А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²³Sandelig, siger jeg eder, den, som siger til dette Bjerg: Løft dig op og; kast dig i Havet, og ikke tvivler i sit Hjerte, men tror, at det sker, som han siger, ham skal det ske.

²³Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²⁴Derfor siger jeg eder: Alt, hvad I bede om og begære, tror, at I have fået det, så skal det ske eder.

²⁴Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

²⁵Og når I stå og bede, da forlader, dersom I have noget imod nogen, for at også eders Fader, som er i Himlene, må forlade eder eders Overtrædelser.

²⁵И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

²⁶Men dersom I ikke forlade, skal eders Fader, som er i Himlene, ej heller forlade eders Overtrædelser"

²⁶[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

²⁷Og de komme atter til Jerusalem; og medens han gik omkring i Helligdommen, komme Ypperstepræsterne og de skriftkloge og de Ældste hen til ham.

²⁷И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

²⁸Og de sagde til ham: "Af hvad Magt gør du disse Ting? eller hvem har givet dig denne Magt til at gøre disse Ting?"

²⁸С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

²⁹Men Jesus sagde til dem: "Jeg vil spørge eder om een Ting, og svarer mig derpå, så vil jeg sige eder, af hvad Magt jeg gør disse Ting.

²⁹Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

³⁰Johannes's Dåb, var den fra Himmelen eller fra Mennesker? Svarer mig!"

³⁰Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

³¹Og de tænkte ved sig selv og sagde: "Sige vi: Fra Himmelen, da vil han sige, hvorfor troede I ham da ikke?

³¹И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

³²Men sige vi: Fra Mennesker" så frygtede de for Folket; thi alle holdt for, at Johannes virkelig var en Profet.

³²Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

³³Og de svare og sige til Jesus: "Vi vide det ikke." Og Jesus siger til dem: "Så siger jeg eder ikke heller, af hvad Magt jeg gør disse Ting."

³³И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.