¹Og han begyndte at tale til dem i Lignelser: "En Mand plantede en Vingård og satte et Gærde derom og gravede en Perse og byggede et Tårn, og han lejede den ud til Vingårdsmænd og drog udenlands.

¹И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

²Og da Tiden kom, sendte han en Tjener til Vingårdsmændene, for at han af Vingårdsmændene kunde få af Vingårdens Frugter.

²И във времето на [плода] изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

³Og de grebe ham og sloge ham og sendte ham tomhændet bort.

³А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

⁴Og han sendte atter en anden Tjener til dem; og ham sloge de i Hovedet og vanærede.

⁴Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

⁵Og han sendte en anden; og ham sloge de ihjel; og mange andre; nogle sloge de, og andre dræbte de.

⁵Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, [от които] едни биха, а други убиха.

⁶Endnu een havde han, en elsket Søn; ham sendte han til sidst til dem, idet han sagde: "De ville undse sig for min Søn."

⁶Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

⁷Men hine Vingårdsmænd sagde til hverandre: "Der er Arvingen; kommer lader os slå ham ihjel, så bliver Arven vor."

⁷А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁸Og de grebe ham og sloge ham ihjel og kastede ham ud af Vingården.

⁸И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

⁹Hvad vil da Vingårdens Herre gøre? Han vil komme og ødelægge Vingårdsmændene og give Vingården til andre.

⁹Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

¹⁰Have I ikke også læst dette Skriftord: Den Sten, som Bygningsmændene forkastede, den er bleven til en Hovedhjørnesten?

¹⁰Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

¹¹Fra Herren er dette kommet, og det er underligt for vore Øjne."

¹¹От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

¹²Og de søgte at gribe ham, men de frygtede for Mængden; thi de forstode, at han sagde denne Lignelse imod dem; og de forlode ham og gik bort.

¹²И[ първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

¹³Og de sendte nogle til ham af Farisæerne og af Herodianerne, for at de skulde fange ham i Ord.

¹³Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁴Og de kom og sagde til ham: "Mester! vi vide, at du er sanddru og ikke bryder dig om nogen; thi du ser ikke på Menneskers Person, men lærer Guds Vej i Sandhed. Er det tilladt at give Kejseren Skat eller ej? Skulle vi give eller ikke give?"

¹⁴И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁵Men da han så deres Hykleri, sagde han til dem: "Hvorfor friste I mig? Bringer mig en Denar", for at jeg kan se den."

¹⁵Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

¹⁶Men de bragte den. Og han siger til dem: "Hvis Billede og Overskrift er dette?" Men de sagde til ham: "Kejserens."

¹⁶И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

¹⁷Og Jesus sagde til dem: "Giver Kejseren, hvad Kejserens er, og Gud, hvad Guds er." Og de undrede sig over ham.

¹⁷Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

¹⁸Og der kommer Saddukæere til ham, hvilke jo sige, at der ingen Opstandelse er, og de spurgte ham og sagde:

¹⁸След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

¹⁹"Mester! Moses har foreskrevet os, at når nogens Broder dør og og efterlader, en Hustru og ikke efterlader noget Barn, da skal hans Broder tage hans Hustru og oprejse sin Broder Afkom.

¹⁹Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

²⁰Der var syv Brødre; og den første tog en Hustru, og da han døde, efterlod han ikke Afkom.

²⁰Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

²¹Og den anden tog hende og døde uden at efterlade Afkom, og den tredje ligeså.

²¹Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

²²Og alle syv, de efterlode ikke Afkom. Sidst af dem alle døde og så Hustruen.

²²И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

²³I Opstandelsen, når de opstå, hvem af dem skal så have hende til Hustru? Thi de have alle syv haft hende til Hustru."

²³Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

²⁴Jesus sagde til dem: "Er det ikke derfor, I fare vild, fordi I ikke kende Skrifterne, ej heller Guds Kraft?

²⁴Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

²⁵Thi når de opstå fra de døde, da tage de hverken til Ægte eller bortgiftes, men de ere som Engle i Himlene.

²⁵Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

²⁶Men hvad de døde angår, at de oprejses, have I da ikke læst i Mose Bog i Stedet om Tornebusken, hvorledes Gud talede til ham og sagde: Jeg er Abrahams Gud og Isaks Gud og Jakobs Gud?

²⁶А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

²⁷Han er ikke dødes, men levendes Gud; I fare meget vild."

²⁷Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

²⁸Og en af de skriftkloge, som havde hørt deres Ordskifte og set, at han svarede dem godt, kom til ham og spurgte ham: "Hvilket Bud er det første af alle?"

²⁸А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁹Jesus svarede: "Det første er: Hør Israel! Herren, vor Gud, Herren er een;

²⁹Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

³⁰og du skal elske Herren, din Gud af hele dit Hjerte og af hele din Sjæl og af hele dit Sind og af hele din Styrke.

³⁰и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³¹Et andet er dette: Du skal elske din Næste som dig selv. Større end disse er intet andet Bud."

³¹А ето втората [подобна на нея] [заповед:] "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³²Og den skriftkloge sagde til ham: "Rigtigt, Mester, og med Sandhed har du sagt, at han er een, og der er ingen anden foruden ham.

³²И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него;

³³Og at elske ham af hele sit Hjerte og af hele sin Forstand og af hele sin Styrke og at elske sin Næste som sig selv, det er mere end alle Brændofrene og Slagtofrene."

³³и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³⁴Og da Jesus så, at han svarede forstandigt, sagde han til ham: "Du er ikke langt fra Guds Rige." Og ingen vovede mere at rette Spørgsmål til ham.

³⁴Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁵Og da Jesus lærte i Helligdommen, tog han til Orde og sagde: "Hvorledes sige de skriftkloge, at Kristus er Davids Søn?

³⁵И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁶David selv sagde ved den Helligånd: Herren sagde til min Herre: Sæt dig ved min, højre Hånd, indtil jeg får lagt dine Fjender som en Skammel for dine Fødder.

³⁶Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁷David selv kalder ham Herre; hvorledes er han da hans Søn?" Og den store Skare hørte ham gerne.

³⁷Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁸Og han sagde i sin Undervisning: "Tager eder i Vare for de skriftkloge, som gerne ville gå i lange Klæder og lade sig hilse på Torvene

³⁸И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите,

³⁹og gerne ville have de fornemste Pladser i Synagogerne og sidde øverst til Bords ved Måltiderne;

³⁹и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

⁴⁰de, som opæde Enkers Huse og på Skrømt bede længe, disse skulle få des hårdere Dom."

⁴⁰тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴¹Og han satte sig lige over for Tempelblokken og så, hvorledes Mængden lagde Penge i Blokken, og mange rige lagde meget deri.

⁴¹И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴²Og der kom en fattig Enke og lagde to Skærve i, hvilket er en Hvid".

⁴²А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴³Og han kaldte sine Disciple til sig og sagde til dem: "Sandelig, siger jeg eder, denne fattige Enke har lagt mere deri end alle de som lagde i Tempelblokken.

⁴³И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴⁴Thi de lagde alle af deres Overflod; men hun lagde af sin Fattigdom alt det, hun havde, sin hele Ejendom."

⁴⁴защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.