¹Og han sagde til dem: "Sandelig, siger jeg eder, der er nogle af dem, som stå her, der ingenlunde skulle smage Døden, førend de se Guds Rige være kommet med Kraft."

¹И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

²Og seks Dage derefter tager Jesus Peter og Jakob og Johannes med sig og fører dem alene afsides op på et højt Bjerg, og han blev forvandlet for deres Øjne.

²И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

³Og hans Klæder bleve skinnende, meget hvide, så at ingen Blegemand på Jorden kan gøre Klæder så hvide.

³Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може [така] да избели.

⁴Og Elias tillige med Moses viste sig for dem, og de samtalede med Jesus.

⁴И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

⁵Og Peter tog til Orde og siger til Jesus: "Rabbi! det er godt, at vi ere her, og lader os gøre tre Hytter, dig en og Moses en og Elias en."

⁵А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

⁶Thi han vidste ikke, hvad han skulde sige; thi de vare blevne helt forfærdede.

⁶защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

⁷Og der kom en Sky, som overskyggede dem; og en Røst kom fra Skyen: "Denne er min Søn, den elskede, hører ham!"

⁷И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, [който каза]: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

⁸Og pludseligt, da de så sig om, så de ingen mere uden Jesus alene hos dem.

⁸И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

⁹Og da de gik ned fra Bjerget, bød han dem, at de ikke måtte fortælle nogen, hvad de havde set, førend Menneskesønnen var opstanden fra de døde.

⁹И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

¹⁰Og de fastholdt dette Ord hos sig selv og spurgte hverandre, hvad det er at opstå fra de døde.

¹⁰И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

¹¹Og de spurgte ham og sagde: "De skriftkloge sige jo, at Elias bør først komme?"

¹¹И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

¹²Men han sagde til dem: "Elias kommer først og genopretter alting; og hvorledes er der skrevet om Menneskesønnen? At han skal lide meget og foragtes.

¹²А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.

¹³Men jeg siger eder, at både er Elias kommen, og de gjorde ved ham alt, hvad de vilde, efter som der er skrevet om ham."

¹³Но казвам ви, че Илия е [вече] дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

¹⁴Og da de kom til Disciplene, så de en stor Skare omkring dem og skriftkloge, som tvistedes med dem.

¹⁴И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¹⁵Og straks studsede hele Skaren, da de så ham, og de løb hen og hilsede ham.

¹⁵И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

¹⁶Og han spurgte dem: "Hvorom tvistes I med dem?"

¹⁶И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

¹⁷Og en af Skaren svarede ham: "Mester! jeg har bragt min Søn til dig; han har en målløs Ånd.

¹⁷И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

¹⁸Og hvor som helst den griber ham, slider den i ham, og han fråder og skærer Tænder, og han visner hen; og jeg har sagt til dine Disciple, at de skulde uddrive den, og de kunde ikke."

¹⁸И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят [беса], но не можаха.

¹⁹Men han svarede dem og sagde: "O du vantro Slægt! hvor længe skal jeg være hos eder, hvor længe skal jeg tåle eder? Bringer ham til mig!"

¹⁹А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

²⁰Og de ledte ham frem til ham; og da han så ham, sled Ånden straks i ham, og han faldt om på Jorden og væltede sig og fraadede.

²⁰И доведоха го при Него. И като Го видя [хванатият от бяс], веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

²¹Og han spurgte hans Fader: "Hvor længe er det siden, at dette er kommet over ham?" Men han sagde: "Fra Barndommen af;

²¹И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

²²og den har ofte kastet ham både i Ild og i Vand for at ødelægge ham; men om du formår noget, da forbarm dig over os, og hjælp os!"

²²И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

²³Men Jesus sagde til ham: "Om du formår! Alle Ting ere mulige for den, som tror."

²³А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

²⁴Straks råbte Barnets Fader og sagde med Tårer: "Jeg tror, hjælp min Vantro!"

²⁴Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

²⁵Men da Jesus så, at Skaren stimlede sammen, truede han den urene Ånd og sagde til den: "Du målløse og døve Ånd! jeg byder dig, far ud af ham, og far ikke mere ind i ham!"

²⁵А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

²⁶Da skreg og sled den meget i ham og for ud, og han blev ligesom død, så at de fleste sagde: "Han er død."

²⁶И [духът], като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и [детето] стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

²⁷Men Jesus tog ham ved Hånden og rejste ham op; og han stod op.

²⁷Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

²⁸Og da han var kommen ind i et Hus, spurgte hans Disciple ham i Enrum: "Hvorfor kunde vi ikke uddrive den?"

²⁸И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁹Og han sagde til dem: "Denne Slags kan ikke fare ud ved noget, uden ved Bøn og Faste."

²⁹И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

³⁰Og da de gik ud derfra, vandrede de igennem Galilæa; og han vilde ikke, at nogen skulde vide det.

³⁰И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

³¹Thi han lærte sine Disciple og sagde til dem: "Menneskesønnen overgives i Menneskers Hænder, og de skulle slå ham ihjel; og når han er ihjelslået, skal han opstå tre Dage efter."

³¹Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

³²Men de forstode ikke det Ord og frygtede for at spørge ham.

³²Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

³³Og de kom til Kapernaum, og da han var kommen ind i Huset, spurgte han dem: "Hvad var det, I overvejede med hverandre på Vejen?"

³³И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

³⁴Men de tav; thi de havde talt med hverandre på Vejen om, hvem der var den største.

³⁴А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

³⁵Og han satte sig og kaldte på de tolv og siger til dem: "Dersom nogen vil være den første, han skal være den sidste af alle og alles Tjener."

³⁵И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

³⁶Og han tog et lille Barn og stillede det midt iblandt dem og tog det i Favn og sagde til dem:

³⁶Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

³⁷"Den, som modtager eet af disse små Børn for mit Navns Skyld, modtager mig; og den, som modtager mig, modtager ikke mig, men den, som udsendte mig."

³⁷Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

³⁸Johannes sagde til ham: "Mester! vi så en, som ikke følger os, uddrive onde Ånder i dit Navn; og vi forbød ham det, fordi han ikke følger os."

³⁸Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

³⁹Men Jesus sagde: "Forbyder ham det ikke; thi der er ingen, som gør en kraftig Gerning i mit Navn og snart efter kan tale ilde om mig.

³⁹А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро[ след това] да Ме злослови.

⁴⁰Thi den, som ikke er imod os, er for os.

⁴⁰Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

⁴¹Thi den, som giver eder et Bæger Vand at drikke i mit Navn, fordi I høre Kristus til, sandelig, siger jeg eder, han skal ingenlunde miste sin Løn

⁴¹Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

⁴²Og den, som forarger en af disse små, som tro, for ham var det bedre, at der lå en Møllesten om hans Hals, og han var kastet i Havet.

⁴²А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

⁴³Og dersom din Hånd forarger dig, så hug den af; det er bedre for dig at gå som en Krøbling ind til Livet end at have to Hænder og fare til Helvede til den uudslukkelige Ild,

⁴³И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

⁴⁴hvor deres Orm ikke dør, og Ilden ikke udslukkes.

⁴⁴[дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

⁴⁵Og dersom din Fod forarger dig, så hug den af; det er bedre for dig at gå lam ind til Livet end at have to Fødder og blive kastet i Helvede,

⁴⁵И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁶hvor deres Orm ikke dør, og Ilden ikke udslukkes.

⁴⁶[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

⁴⁷Og dersom dit Øje forarger dig, så riv det ud; det er bedre for dig at gå enøjet ind i Guds Rige end at have to Øjne og blive kastet i Helvede,

⁴⁷И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁸hvor deres Orm ikke dør, og Ilden ikke udslukkes.

⁴⁸дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

⁴⁹Thi enhver skal saltes med Ild, og alt Offer skal saltes med Salt.)

⁴⁹Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

⁵⁰Saltet er godt; men dersom Saltet bliver saltløst, hvormed ville I da give det sin Kraft igen? Haver Salt i eder selv, og holder Fred med hverandre!"

⁵⁰Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.