¹I de Dage da der atter var en stor Skare, og de intet havde at spise, kaldte han sine Disciple til sig og siger til dem:

¹През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

²"Jeg ynkes inderligt over Skaren; thi de have allerede tøvet hos mig i tre Dage og have intet at spise.

²Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

³Og dersom jeg lader dem gå fastende hjem, ville de vansmægte på Vejen, og nogle af dem ere komne langvejsfra."

³и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

⁴Og hans Disciple svarede ham: "Hvorfra skal nogen kunne mætte disse med Brød her i en Ørken?"

⁴И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

⁵Og han spurgte dem: "Hvor mange Brød have I?" Og de sagde:"Syv."

⁵И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

⁶Og han byder Skaren af sætte sig ned på Jorden; og han tog de syv Brød, takkede, brød, dem og gav sine Disciple dem, at de skulde lægge dem for; og de lagde dem for Skaren.

⁶И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁷Og de havde nogle få Småfisk; og han velsignede dem og sagde, af også disse skulde lægges for.

⁷Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁸Og de spiste og bleve mætte; og de opsamlede af tiloversblevne Stykker syv Kurve.

⁸И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁹Men de vare omtrent fire Tusinde; og han lod dem gå bort.

⁹А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

¹⁰Og straks gik han om Bord i Skibet med sine Disciple og kom til Dalmanuthas Egne.

¹⁰И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹¹Og Farisæerne gik ud og begyndte at strides med ham og forlangte af ham et Tegn fra Himmelen for at friste ham.

¹¹И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹²Og han sukkede dybt i sin Ånd og siger: "Hvorfor forlanger denne Slægt et Tegn? Sandelig, siger jeg eder, der skal ikke gives denne Slægt noget Tegn!"

¹²А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹³Og han forlod dem og gik atter om Bord og for over til hin Side.

¹³И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.

¹⁴Og de havde glemt at tage Brød med og havde kun eet Brød med sig i Skibet.

¹⁴Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁵Og han bød dem og sagde: "Ser til, tager eder i Vare for Farisæernes Surdejg og Herodes's Surdejg!"

¹⁵И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁶Og de tænkte med hverandre: "Det er, fordi vi ikke have Brød."

¹⁶И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁷Og da han mærkede dette, siger han til dem: "Hvorfor tænke I på, at I ikke have Brød? Skønne I ikke endnu, og forstå I ikke? Er eders Hjerte forhærdet?

¹⁷А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁸Have I Øjne og se ikke? Og have I Øren og høre ikke? Og komme I ikke i Hu?

¹⁸Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁹Da jeg brød de fem Brød til de fem Tusinde, hvor mange Kurve fulde af Stykker toge I da op?" De sige til ham: "Tolv."

¹⁹Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

²⁰"Og da jeg brød de syv til de fire Tusinde, hvor mange Kurve fulde af Stykker toge I da op?" Og de sige til ham: "Syv."

²⁰И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²¹Og han sagde til dem "Hvorledes forstå I da ikke?"

²¹И каза им: Не разбирате ли още?

²²Og de komme til Bethsajda. Og man fører en blind til ham og beder ham om, at han vil røre ved ham.

²²Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²³Og han tog den blinde ved Hånden og førte ham uden for Landsbyen og spyttede på hans Øjne og lagde Hænderne på ham og spurgte ham, om han så noget.

²³И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²⁴Og han så op og sagde: "Jeg ser Menneskene; thi jeg ser noget ligesom Træer gå omkring."

²⁴И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.

²⁵Derefter lagde han atter Hænderne på hans Øjne, og han blev klarsynet og var helbredt og kunde se alle Ting tydeligt.

²⁵После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁶Og han sendte ham hjem og sagde: "Du må ikke gå ind i Landsbyen, ej heller sige det til nogen i Landsbyen."

²⁶И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁷Og Jesus og hans Disciple gik ud til Landsbyerne ved Kæsarea Filippi; og på Vejen spurgte han sine Disciple og sagde til dem: "Hvem sige Menneskene, at jeg er?"

²⁷И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁸Og de sagde til ham: "Johannes Døberen; og andre: Elias; men andre: en af Profeterne."

²⁸А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁹Og han spurgte dem: "Men I, hvem sige I, at jeg er?" Peter svarede og siger til ham: "Du er Kristus."

²⁹Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

³⁰Og han bød dem strengt,at de ikke måtte sige nogen dette om ham.

³⁰И заръча им никому да не казват за Него.

³¹Og han begyndte at lære dem, at Menneskesønnen skulde lide meget og forkastes af de Ældste og Ypperstepræsterne og de skriftkloge og ihjelslås og opstå efter tre Dage.

³¹И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³²Og han talte dette frit ud. Og Peter tog ham til Side og begyndte at sætte ham i Rette.

³²И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.

³³Men han vendte sig og så på sine Disciple og irettesatte Peter og siger: "Vig bag mig, Satan! thi du sanser ikke, hvad Guds er, men hvad Menneskers er."

³³А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³⁴Og han kaldte Skaren tillige med sine Disciple til sig og sagde til dem: "Den, som vil følge efter mig, han fornægte sig selv og tage sit Kors op og følge mig!

³⁴И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.

³⁵Thi den, som vil frelse sit Liv, skal miste det; men den, som mister sit Liv for min og Evangeliets Skyld, han skal frelse det.

³⁵Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁶Thi hvad gavner det et Menneske at vinde den hele Verden og at bøde med sin Sjæl?

³⁶Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁷Thi hvad kunde et Menneske give til Vederlag for sin Sjæl?

³⁷Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁸Thi den, som skammer sig ved mig og mine Ord i denne utro og syndige Slægt, ved ham skal også Menneskesønnen skamme sig, når han kommer i sin Faders Herlighed med de hellige Engle."

³⁸Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.