¹Og Farisæerne og nogle af de skriftkloge, som vare komne fra Jerusalem, samle sig om ham.

¹Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

²Og da de så nogle af hans Disciple holde Måltid med vanhellige, det er utoede, Hænder

²и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

³thi Farisæerne og alle Jøderne spise ikke uden at to Hænderne omhyggeligt, idet de fastholde de gamles Overlevering;

³(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

⁴og når de komme fra Torvet, spise de ikke uden først at tvætte sig; og der er mange andre Ting, som de have vedtaget at holde, Tvætninger af Bægere og Krus og Kobberkar og Bænke,

⁴и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁵så spurgte Farisæerne og de skriftkloge ham ad: "Hvorfor vandre dine Disciple ikke efter de gamles Overlevering, men holde Måltid med vanhellige Hænder?"

⁵И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁶Men han sagde til dem: "Rettelig profeterede Esajas om eder, I Hyklere! som der er skrevet: "Dette Folk ærer mig med Læberne, men deres Hjerte er langt borte fra mig.

⁶А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁷Men de dyrke mig forgæves, idet de lære Lærdomme, som ere Menneskers Bud."

⁷Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁸I forlade Guds Bud og holde Menneskers Overlevering."

⁸Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁹Og han sagde til dem: "Smukt ophæve I Guds Bud, for at I kunne holde eders Overlevering.

⁹И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

¹⁰Thi Moses har sagt: "Ær din Fader og din Moder"; og:"Den, som hader Fader eller Moder, skal visselig dø".

¹⁰Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹¹Men I sige: Når en Mand siger til sin Fader eller sin Moder: "Det, hvormed du skulde være hjulpen af mig, skal være Korban (det er: Tempelgave),"

¹¹Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];

¹²da tilstede I ham ikke mere at gøre noget for sin Fader eller Moder,

¹²вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹³idet I ophæve Guds Ord ved eders Overlevering, som I have overleveret; og mange lignende Ting gøre I."

¹³И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹⁴Og han kaldte atter Folkeskaren til sig og sagde til dem: "Hører mig alle, og forstår!

¹⁴И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁵Der er intet uden for Mennesket, som, når det går ind i ham, kan gøre ham uren; men hvad der går ud af Mennesket, det er det, som gør Mennesket urent.

¹⁵Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁶Dersom nogen har Øren at høre med, han høre!"

¹⁶[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁷Og da han var gået ind i Huset og var borte fra Skaren, spurgte hans Disciple ham om Lignelsen.

¹⁷И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁸Og han siger til dem: "Ere også I så uforstandige? Forstå I ikke, at intet, som udefra går ind i Mennesket, kan gøre ham uren?

¹⁸И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁹Thi det går ikke ind i hans Hjerte men i hans Bug og går ud ad den naturlige Vej, og således renses al Maden."

¹⁹Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).

²⁰Men han sagde: "Det, som går ud af Mennesket, dette gør Mennesket urent.

²⁰Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²¹Thi indvortes fra, fra Menneskenes Hjerte, udgå de onde Tanker, Utugt, Tyveri, Mord,

²¹Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²²Hor, Havesyge, Ondskab, Svig, Uterlighed, et ondt Øje, Forhånelse, Hovmod, Fremfusenhed;

²²прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²³alle disse onde Ting udgå indvortes fra og gøre Mennesket urent."

²³Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²⁴Og han stod op og gik bort derfra til Tyrus's og Sidons Egne. Og han gik ind i et Hus og vilde ikke, at nogen skulde vide det. Og han kunde dog ikke være skjult;

²⁴И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁵men en Kvinde, hvis lille Datter havde en uren Ånd, havde hørt om ham og kom straks ind og faldt ned for hans Fødder;

²⁵А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁶(men Kvinden var græsk, af Herkomst en Syrofønikerinde), og hun bad ham om, at han vilde uddrive den onde Ånd af hendes Datter.

²⁶(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁷Og han sagde til hende: "Lad først Børnene mættes; thi det er ikke smukt at tage Børnenes Brød og kaste det for de små Hunde."

²⁷А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁸Men hun svarede og siger til ham: "Jo, Herre! også de små Hunde æde under Bordet af Børnenes Smuler."

²⁸А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.

²⁹Og han sagde til hende: "For dette Ords Skyld gå bort; den onde Ånd er udfaren af din Datter"

²⁹И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

³⁰Og hun gik bort til sit Hus og fandt Barnet liggende på Sengen og den onde Ånd udfaren.

³⁰И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³¹Og da han gik bort igen fra Tyrus's Egne, kom han over Sidon midt igennem Dekapolis's Egne til Galilæas Sø.

³¹И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³²Og de bringe ham en døv, som også vanskeligt kunde tale, og bede ham om, at han vilde lægge Hånden på ham.

³²И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.

³³Og han tog ham afsides fra Skaren og lagde sine Fingre i hans Øren og spyttede og rørte ved hans Tunge

³³[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³⁴og så op til Himmelen, sukkede og sagde til ham: "Effata!" det er: lad dig op!

³⁴и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁵Og hans Øren åbnedes, og straks løstes hans Tunges Bånd, og han talte ret.

³⁵И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁶Og han bød dem, at de ikke måtte sige det til nogen; men jo mere han bød dem, desto mere kundgjorde de det.

³⁶И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁷Og de bleve over al Måde slagne af Forundring og sagde: "Han har gjort alle Ting vel; både gør han, at de døve høre, og at målløse tale."

³⁷защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.