¹Og han gik bort derfra Og han kommer til sin Fædreneby, og hans Disciple følge ham.

¹И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

²Og da det blev Sabbat, begyndte han at lære i Synagogen, og de mange, som hørte ham, bleve slagne af Forundring og sagde: "Hvorfra har han dog dette, og hvad er det for en Visdom, som er given ham,og hvilke kraftige Gerninger der dog sker ved hans Hænder!

²И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

³Er denne ikke Tømmermanden, Marias Søn og Jakobs og Joses's og Judas's og Simons Broder? Og ere ikke hans Søstre her hos os?" Og de forargedes på ham.

³Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

⁴Og Jesus sagde til dem: "En Profet er ikke foragtet uden i sit eget Fædreland og iblandt sine Slægtninge og i sit Hus."

⁴А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁵Og han kunde ikke gøre nogen kraftig Gerning der; kun lagde han Hænderne på nogle få syge og helbredte dem

⁵И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁶Og han forundrede sig over deres Vantro. Og han gik om i Landsbyerne der omkring og lærte.

⁶И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁷Og han hidkalder de tolv, og han begyndte at udsende dem, to og to, og gav dem Magt over de urene Ånder.

⁷И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁸Og han bød dem, at de skulde intet tage med på Vejen uden en Stav alene, ikke Brød, ikke Taske, ikke Kobber i Bæltet,

⁸И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁹men have Sko på og: "Ifører eder ikke to Kjortler!"

⁹но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.

¹⁰Og han sagde til dem: "Hvor I komme ind i et Hus, der skulle I blive, indtil I drage bort fra Stedet.

¹⁰И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹¹Og hvor man ikke vil modtage eder og ikke vil høre eder, der skulle I gå bort fra og afryste Støvet under eders Fødder til Vidnesbyrd imod dem."

¹¹И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹²Og de gik ud og prædikede, at man skulde omvende sig.

¹²И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.

¹³Og de dreve onde Ånder ud og salvede mange syge med Olie og helbredte dem.

¹³И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹⁴Og Kong Herodes hørte det (thi hans Navn var blevet bekendt), og han sagde: "Johannes Døberen er oprejst fra de døde, og derfor virke Kræfterne i ham."

¹⁴И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁵Andre sagde: "Det er Elias; " men andre sagde: "Det er en Profet ligesom en af Profeterne."

¹⁵А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.

¹⁶Men da Herodes hørte det, sagde han: "Johannes, som jeg har ladet halshugge, han er oprejst."

¹⁶Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁷Thi Herodes havde selv sendt Bud og ladet Johannes gribe og kaste i Fængsel for sin Broder Filips Hustru, Herodias's Skyld; thi han havde taget hende til Ægte.

¹⁷Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁸Johannes sagde nemlig til Herodes: "Det er dig ikke tilladt at have din Broders Hustru."

¹⁸Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁹Men Herodias bar Nag til ham og vilde gerne slå ham ihjel, og hun kunde det ikke.

¹⁹А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

²⁰Thi Herodes frygtede for Johannes, fordi han vidste, at han var en retfærdig og hellig Mand, og han holdt sin Hånd over ham; og når han hørte ham, var han tvivlrådig om mange Ting, og han hørte ham gerne.

²⁰защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²¹Og da der kom en belejlig Dag, da Herodes på sin Fødselsdag gjorde et Gæstebud for sine Stormænd og Krigsøversterne og de ypperste i Galilæa,

²¹И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²²og da selve Herodias's Datter kom ind og dansede, behagede hun Herodes og Gæsterne. Og Kongen sagde til Pigen: "Bed mig, om hvad som helst du vil, så vil jeg give dig det."

²²и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²³Og han svor hende til og sagde: "Hvad som helst du beder om, vil jeg give dig, indtil Halvdelen af mit Rige."

²³И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.

²⁴Og hun gik ud og sagde til sin Moder: "Hvad skal jeg bede om?" Men hun sagde: "Om Johannes Døberens Hoved."

²⁴А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁵Og hun gik straks skyndsomt ind til Kongen, bad og sagde: "Jeg vil, at du straks giver mig Johannes Døberens Hoved på et Fad."

²⁵И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁶Om end Kongen blev meget bedrøvet, vilde han dog for Edernes og Gæsternes Skyld ikke afvise hende:

²⁶И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁷Og Kongen sendte straks en at Vagten og befalede at bringe hans Hoved

²⁷И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁸Og denne gik hen og halshuggede ham i Fængselet; og han bragte hans Hoved på et Fad og gav det til Pigen, og Pigen gav det til sin Moder.

²⁸и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁹Og da hans Disciple hørte det, kom de og toge hans Lig og lagde det i en Grav.

²⁹И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

³⁰Og Apostlene samle sig om Jesus, og de forkyndte ham alt, hvad de havde gjort, og hvad de havde lært.

³⁰И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³¹Og han siger til dem: "Kommer nu I med afsides til et øde Sted og hviler eder lidt;" thi der var mange, som gik til og fra, og de havde ikke engang Ro til at spise.

³¹И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³²Og de droge bort i Skibet til et øde Sted afsides.

³²И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³³Og man så dem drage bort, og mange kendte dem, og til Fods strømmede de sammen derhen fra alle Byerne og kom før end de.

³³А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³⁴Og da han gik i Land, så han en stor Skare, og han ynkedes inderligt over dem; thi de vare som Får, der ikke have Hyrde; og han begyndte at lære dem meget.

³⁴И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁵Og da Tiden allerede var fremrykket, kom hans Disciple til ham og sagde: "Stedet er øde, og Tiden er allerede fremrykket.

³⁵И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁶Lad dem gå bort, for at de kunne gå hen i de omliggende Gårde og Landsbyer og købe sig noget at spise."

³⁶разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁷Men han svarede og sagde til dem: "Giver I dem at spise!" Og de sige til ham: "Skulle vi gå hen og købe Brød for to Hundrede Denarer og give dem at spise?"

³⁷А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁸Men han siger til dem: "Hvor mange Brød have I? Går hen og ser efter!" Og da de havde fået det at vide, sige de: "Fem, og to Fisk."

³⁸А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁹Og han bød dem at lade dem alle sætte sig ned i små Flokke i det grønne Græs.

³⁹И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

⁴⁰Og de satte sig ned, Hob ved Hob, somme på hundrede og somme på halvtredsindstyve.

⁴⁰И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴¹Og han tog de fem Brød og de to Fisk, så op til Himmelen og velsignede; og han brød Brødene og gav sine Disciple dem at lægge for dem, og han delte de to Fisk til dem alle.

⁴¹И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴²Og de spiste alle og bleve mætte.

⁴²И всички ядоха и се наситиха.

⁴³Og de optoge tolv Kurve fulde af Stykker, også af Fiskene.

⁴³И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴⁴Og de, som spiste Brødene, vare fem Tusinde Mænd.

⁴⁴А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁵Og straks nødte han sine Disciple til at gå om Bord i Skibet og i Forvejen sætte over til hin Side, til Bethsajda, medens han selv lod Skaren gå bort.

⁴⁵И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁶Og da han havde taget Afsked med dem, gik han op på Bjerget for at bede.

⁴⁶И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁷Og da det var blevet silde, var Skibet midt på Søen og han alene på Landjorden.

⁴⁷И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁸Og da han så, at de havde deres Nød med at ro (thi Vinden var dem imod); kommer han ved den fjerde Nattevagt til dem vandrende på Søen. Og han vilde gå dem forbi.

⁴⁸И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁹Men da de så ham vandre på Søen, mente de, at det var et Spøgelse, og de skrege.

⁴⁹А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁵⁰Thi de så ham alle og bleve forfærdede. Men han talte straks med dem og sagde til dem: "Værer frimodige, det er mig, frygter ikke!"

⁵⁰защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵¹Og han steg op i Skibet til dem, og Vinden lagde sig, og de forfærdedes over al Måde ved sig selv.

⁵¹И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵²Thi de havde ikke fået Forstand af det, som var sket med Brødene; men deres Hjerte var forhærdet

⁵²Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵³Og da de vare farne over til Landet, kom de til Genezareth og lagde til der.

⁵³И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵⁴Og da de trådte ud af Skibet, kendte man ham straks.

⁵⁴И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;

⁵⁵Og de løb om i hele den Egn og begyndte at bringe de syge på deres Senge omkring, hvor de hørte, at han var.

⁵⁵и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁶Og hvor som helst han gik ind i Landsbyer eller Byer eller Gårde, lagde de de syge på Torvene og bade ham om, at de måtte røre blot ved Fligen af hans Klædebon; og alle de, som rørte ved ham, bleve helbredte.

⁵⁶И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.