¹Og de kom over til hin Side af Søen til Gerasenernes Land.

¹И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

²Og da han trådte ud af Skibet, kom der ham straks i Møde ud fra Gravene en Mand med en uren Ånd.

²И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

³Han havde sin Bolig i Gravene, og ingen kunde længer binde ham, end ikke med Lænker.

³Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

⁴Thi han havde ofte været bunden med Bøjer og Lænker, og Lænkerne vare sprængte af ham og Bøjerne sønderslidte, og ingen kunde tæmme ham.

⁴защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

⁵Og han var altid Nat og Dag i Gravene og på Bjergene, skreg og slog sig selv med Sten.

⁵И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

⁶Men da han så Jesus. Langt borte, løb han hen og kastede sig ned for ham

⁶А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

⁷og råbte med høj Røst og sagde: "Hvad har jeg med dig at gøre, Jesus, den højeste Guds Søn? Jeg besvæger dig ved Gud, at du ikke piner mig."

⁷и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

⁸Thi han sagde til ham: "Far ud af Manden, du urene Ånd!"

⁸(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

⁹Og han spurgte ham: "Hvad er dit Navn?" Og han siger til ham: "Legion er mit Navn; thi vi ere mange."

⁹И [Исус] го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

¹⁰Og han bad ham meget om ikke at drive dem ud af Landet.

¹⁰И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

¹¹Men der var der ved Bjerget en stor Hjord Svin, som græssede;

¹¹А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

¹²og de bade ham og sagde: "Send os i Svinene, så vi må fare i dem."

¹²И [бесовете] Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

¹³Og han tilstedte dem det. Og de urene Ånder fore ud og fore i Svinene; og Hjorden styrtede sig ned over Brinken ud i Søen, omtrent to Tusinde, og de druknede i Søen

¹³Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото[, на брой] около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

¹⁴Og deres Hyrder flyede og forkyndte det i Byen og på Landet; og de kom for at se, hvad det var, som var sket.

¹⁴А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И [жителите] дойдоха да видят какво е станало.

¹⁵Og de komme til Jesus og se den besatte, ham, som havde haft Legionen, sidde påklædt og ved Samling, og de frygtede.

¹⁵И като дохождат при Исуса, виждат хванатия[ по-преди] от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁶Men de, som havde set det, fortalte dem, hvorledes det var gået den besatte, og om Svinene.

¹⁶И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

¹⁷Og de begyndte at bede ham om, at han vilde gå bort fra deres Egn.

¹⁷И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁸Og da han gik om Bord i Skibet, bad den, som havde været besat, ham om, at han måtte være hos ham.

¹⁸И когато влизаше в ладията, тоя, който бе [по-напред] хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁹Og han tilstedte ham det ikke, men siger til ham: "Gå til dit Hus, til dine egne, og forkynd dem, hvor store Ting Herren har gjort imod dig, og at han har forbarmet sig over dig."

¹⁹Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и [как] се смили за тебе.

²⁰Og han gik bort og begyndte at kundgøre i Bekapolis, hvor store Ting Jesus havde gjort imod ham; og alle undrede sig.

²⁰И [човекът] тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

²¹Og da Jesus igen i Skibet var faren over til hin Side, samledes der en stor Skare om ham, og han var ved Søen.

²¹Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²²Og der kommer en af Synagogeforstanderne ved Navn Jairus, og da han ser ham, falder han ned for hans Fødder.

²²И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²³Og han beder ham meget og siger: "Min lille Datter er på sit yderste; o! at du vilde komme og lægge Hænderne på hende, for at hun må frelses og leve!"

²³и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;[ моля Ти] се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²⁴Og han gik bort med ham, og en stor Skare fulgte ham, og de trængte ham.

²⁴И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁵Og der var en Kvinde, som havde haft Blodflod i tolv År,

²⁵И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁶og hun havde døjet meget af mange Læger og havde tilsat alt, hvad hun ejede, og hun var ikke bleven hjulpen, men tværtimod, det var blevet værre med hende.

²⁶и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁷Da hun havde hørt om Jesus, kom hun bagfra i Skaren og rørte ved hans Klædebon.

²⁷като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁸Thi hun sagde: "Dersom jeg rører blot ved hans Klæder, bliver jeg frelst."

²⁸Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁹Og straks tørredes hendes Blods Kilde, og hun mærkede i sit Legeme, at hun var bleven helbredt fra sin Plage.

²⁹И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

³⁰Og straks da Jesus mærkede på sig selv, at den Kraft var udgået fra ham, vendte han sig om i Skaren og sagde: "Hvem rørte ved mine Klæder?"

³⁰И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³¹Og hans Disciple sagde til ham: "Du ser, at Skaren trænger dig, og du siger: Hvem rørte ved mig?"

³¹Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³²Og han så sig om for at se hende, som havde gjort dette.

³²Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³³Men da Kvinden vidste, hvad der var sket hende, kom hun frygtende og bævende og faldt ned for ham og sagde ham hele Sandheden.

³³А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³⁴Men han sagde til hende: "Datter! din Tro har frelst dig; gå bort med Fred, og vær helbredt fra din Plage!"

³⁴А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁵Endnu medens han talte, komme nogle fra Synagogeforstanderens Hus og sige: "Din Datter er død, hvorfor umager du Mesteren længere?"

³⁵Докато Той още говореше, дохождат от [къщата на] началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁶Men Jesus hørte det Ord, som blev sagt, og han siger til Synagogeforstanderen: "Frygt ikke, tro blot!"

³⁶А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁷Og han tilstedte ingen at følge med sig uden Peter og Jakob og Johannes, Jakobs Broder.

³⁷И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁸Og de komme ind i Synagogeforstanderens Hus, og han ser en larmende Hob, der græd og hylede meget.

³⁸И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и [мнозина], които плачеха и пищяха много.

³⁹Og han går ind og siger til dem: "Hvorfor larme og græde I? Barnet er ikke død, men det sover."

³⁹И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰Og de lo ad ham; men han drev dem alle ud, og han tager Barnets Fader og Moder og sine Ledsagere med sig og går ind, hvor Barnet var.

⁴⁰А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴¹Og han tager Barnet ved Hånden og siger til hende: "Talitha kumi!" hvilket er udlagt: "Pige, jeg siger dig, stå op!"

⁴¹И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴²Og straks stod Pigen op og gik omkring; thi hun var tolv År gammel. Og de bleve straks overmåde forfærdede

⁴²И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴³Og han bød dem meget, at ingen måtte få dette at vide; og han sagde, at de skulde give hende noget at spise.

⁴³И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.