¹Og han begyndte atter at lære ved søen. Og en meget stor Skare samles om ham, så at han måtte gå om Bord og sætte sig i et Skib på Søen; og hele Skaren var på Land ved Søen.

¹И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

²Og han lærte dem meget i Lignelser og sagde til dem i sin Undervisning:

²И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

³"Hører til: Se, en Sædemand gik ud at så.

³Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴Og det skete, idet han såede, at noget faldt ved Vejen, og Fuglene kom og åde det op.

⁴И когато сееше, някои [зърна] паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁵Og noget faldt på Stengrund, hvor det ikke havde megen Jord; og det voksede straks op, fordi det ikke havde dyb Jord.

⁵Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶Og da Solen kom op, blev det svedet af, og fordi det ikke havde Rod, visnede det.

⁶а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷Og noget faldt iblandt Torne, og Tornene voksede op og kvalte det, og det bar ikke Frugt.

⁷И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁸Og noget faldt i god Jord og bar Frugt, som skød frem og voksede, og det bar tredive og tresindstyve og hundrede Fold."

⁸А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹Og han sagde: "Den som har Øren at høre med, han høre!"

⁹И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁰Og da han blev ene, spurgte de, som vare om ham, tillige med de tolv ham om Lignelserne.

¹⁰И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹¹Og han sagde til dem: "Eder er Guds Riges Hemmelighed givet; men dem, som ere udenfor, meddeles alt ved Lignelser,

¹¹И каза им: На вас е дадено [да познаете] тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹²for at de, skønt seende, skulle se og ikke indse og, skønt hørende, skulle høre og ikke forstå, for at de ikke skulle omvende sig og få Forladelse "

¹²тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹³Og han siger til dem: "Fatte I ikke denne Lignelse? Hvorledes ville I da forstå alle de andre Lignelser?

¹³И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹⁴Sædemanden sår Ordet.

¹⁴Сеячът сее словото.

¹⁵Men de ved Vejen, det er dem, hvor Ordet bliver sået, og når de høre det, kommer straks Satan og borttager Ordet,som er sået i dem.

¹⁵А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁶Og ligeledes de, som blive såede på Stengrunden, det er dem, som, når de høre Ordet, straks modtage det med Glæde;

¹⁶Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷og de have ikke Rod i sig, men holde kun ud til en Tid; derefter, når der kommer Trængsel eller forfølgelse for Ordets Skyld, forarges de straks.

¹⁷нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸Og andre ere de, som blive såede blandt Torne; det er dem, som have hørt Ordet

¹⁸Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁹og denne Verdens Bekymringer og Rigdommens Forførelse og Begæringerne efter de andre Ting komme ind og kvæle Ordet, så det bliver uden Frugt.

¹⁹а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰Og de, der bleve såede i god Jord, det er dem, som høre Ordet og modtage det og bære Frugt,tredive og tresindstyve og hundrede Fold."

²⁰А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²¹Og han sagde til dem: "Mon Lyset kommer ind for at sættes under Skæppen eller under, Bænken? Mon ikke for at sættes på Lysestagen?

²¹И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²²Thi ikke er noget skjult uden for at åbenbares; ej heller er det blevet lønligt uden for at komme for Lyset.

²²Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало [нещо] спотаено, освен за да излезе наяве.

²³Dersom nogen har Øren at høre med, han høre!"

²³Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴Og han sagde til dem: "Agter på, hvad I høre! Med hvad Mål I måle, skal der tilmåles eder, og der skal gives eder end mere.

²⁴Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵Thi den, som har, ham skal der gives; og den, som ikke har, fra ham skal endog det tages, som han har."

²⁵Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶Og han sagde: "Med Guds Rige er det således, som når en Mand har lagt Sæden i Jorden

²⁶И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷og sover og står op Nat og Dag, og Sæden spirer og bliver høj, han ved ej selv hvorledes.

²⁷и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸Af sig selv bærer Jorden Frugt, først Strå, derefter Aks, derefter fuld Kærne i Akset;

²⁸Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹men når Frugten er tjenlig, sender han straks Seglen ud; thi Høsten er for Hånden."

²⁹А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰Og han sagde: "Hvormed skulle vi ligne Guds Rige, eller under hvilken Lignelse skulle vi fremstille det?

³⁰При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹Det er som et Sennepskorn, som, når det sås i Jorden, er mindre end alt andet Frø på Jorden,

³¹То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³²og når det er sået, vokser det op og bliver større end alle Urterne og skyder store Grene, så at Himmelens Fugle kunne bygge Rede i dets Skygge."

³²но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³Og i mange sådanne Lignelser talte han Ordet til dem, efter som de kunde fatte det.

³³С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴Men uden Lignelse talte han ikke til dem; men i Enerum udlagde han det alt sammen for sine Disciple.

³⁴А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵Og på den Dag, da det var blevet Aften, siger han til dem: "Lader os fare over til hin Side!"

³⁵И в същия ден, когато се свечери[, Исус] им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶Og de forlade Folkeskaren og tage ham med, som ham sad i Skibet; men der var også andre Skibe med ham.

³⁶И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷Og der kommer en stærk Stormvind, og Bølgerne sloge ind i Skibet, så at Skibet allerede var ved at fyldes.

³⁷И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸Og han var i Bagstavnen og sov på en Hovedpude, og de vække ham og sige til ham: "Mester! bryder du dig ikke om, at vi forgå?"

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹Og han stod op og truede Vinden og sagde til Søen: "Ti, vær stille!" og Vinden lagde sig, og det blev ganske blikstille.

³⁹И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰Og han sagde til dem: "Hvorfor ere I så bange? Hvorfor have I ikke Tro?"

⁴⁰И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹Og de frygtede såre og sagde til hverandre: "Hvem er dog denne siden både Vinden og Søen ere ham lydige?"

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?