¹Og han, gik atter ind i en Synagoge, og der var der en Mand, som havde en vissen Hånd.

¹И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

²Og de toge Vare på ham, om han vilde helbrede ham på Sabbaten, for at de kunde anklage ham.

²И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

³Og han siger til Manden, som havde den visne Hånd!"Træd frem her i Midten!"

³Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

⁴Og han siger til dem: "Er det tilladt at gøre godt på Sabbaten eller at gøre ondt, at frelse Liv eller at slå ihjel?" Men de tav.

⁴Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

⁵Og han så omkring på dem med Vrede, bedrøvet over deres Hjertes Forhærdelse, og siger til Manden: "Ræk din Hånd ud!" og han rakte den ud, og hans Hånd blev sund igen.

⁵А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

⁶Og Farisæerne gik straks ud og holdt Råd med Herodianerne imod ham, hvorledes de kunde slå ham ihjel.

⁶И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

⁷Og Jesus drog med sine Disciple bort til Søen, og en stor Mængde fulgte med fra Galilæa; og fra Judæa

⁷Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

⁸og fra Jerusalem og fra Idumæa og Landet hinsides Jordan og fra Egnen om Tyrus og Sidon kom de til ham i stor Mængde, da de hørte, hvor store Gerninger han gjorde.

⁸И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и [от местата] около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много[ чудеса] правел.

⁹Og han sagde til sine Disciple, at en Båd skulde være til Rede til ham for Skarens Skyld, for at de ikke skulde trænge ham.

⁹И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

¹⁰Thi han helbredte mange, så at alle, som havde Plager, styrtede ind på ham for at røre ved ham.

¹⁰Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

¹¹Og når de urene Ånder så ham, faldt de ned for ham og råbte og sagde: "Du er Guds Søn."

¹¹И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

¹²Og han truede dem meget, at de ikke måtte gøre ham kendt.

¹²Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

¹³Og han stiger op på Bjerget og hidkalder, hvem han selv vilde; og de gik hen til ham.

¹³След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

¹⁴Og han beskikkede tolv, til at de skulde være hos ham, og til at han kunde udsende dem til at prædike

¹⁴И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

¹⁵og at have Magt til at uddrive de onde Ånder.

¹⁵и да имат власт да изгонват бесове.

¹⁶Og han beskikkede de tolv, og han tillagde Simon Navnet Peter;

¹⁶[Определи:] Симона, на когото даде името Петър;

¹⁷fremdeles Jakob, Zebedæus's Søn, og Johannes, Jakobs Broder, og han tillagde dem Navnet Boanerges, det er Tordensønner;

¹⁷и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

¹⁸og Andreas og Filip og Bartholomæus og Matthæus og Thomas og Jakob, Alfæus's Søn, og Thaddæus og Simon Kananæeren

¹⁸и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

¹⁹og Judas Iskariot, han, som forrådte ham.

¹⁹и Юда Искариотски, който Го и предаде.

²⁰Og han kommer hjem, og der samles atter en Skare, så at de end ikke kunne få Mad.

²⁰И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

²¹Og da hans nærmeste hørte det, gik de ud for at drage ham til sig thi de sagde: "Han er ude af sig selv."

²¹А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

²²Og de skriftkloge, som vare komne ned fra Jerusalem, sagde: "Han har Beelzebul, og ved de onde Ånders Fyrste uddriver han de onde Ånder:"

²²И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

²³Og han kaldte dem til sig og sagde til dem i Lignelser: "Hvorledes kan Satan uddrive Satan?

²³Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

²⁴Og dersom et Rige er kommet i Splid med sig selv, kan samme Rige ikke bestå.

²⁴Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

²⁵Og dersom et Hus er kommet i Splid med sig selv, vil samme Hus ikke kunne bestå.

²⁵И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

²⁶Og dersom Satan har sat sig op imod sig selv og er kommen i Splid med sig selv, kan han ikke bestå, men det er ude med ham.

²⁶И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

²⁷Men ingen kan gå ind i den stærkes Hus og røve hans Ejendele, uden han først binder den stærke, og da kan han plyndre hans Hus.

²⁷Обаче никой не може да влезе в къщата на силния [човек], да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

²⁸Sandelig, siger jeg eder, alle Ting skulle forlades Menneskenes Børn, Synder og Bespottelser, hvor store Bespottelser de end tale;

²⁸Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

²⁹men den. som taler bespotteligt imod den Helligånd, har evindeligt ingen Forladelse, men skal være skyldig i en evig Synd."

²⁹но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

³⁰De sagde nemlig: "Han har en uren Ånd."

³⁰[Това рече Той], защото казваха: Има нечист дух.

³¹Og hans Moder,og hans Brødre komme, og de stode udenfor og sendte Bud ind til ham og lode ham kalde.

³¹Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

³²Og en Skare sad omkring ham; og de sige til ham: "Se; din Moder og dine; Brødre og dine Søstre ere udenfor og spørge efter dig."

³²А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

³³Og han svarer dem og siger: "Hvem er min Moder og mine Brødre?"

³³И в отговор им каза: Коя е майка Ми? [кои са] братята Ми?

³⁴Og han så omkring på dem, som sade rundt om ham, og sagde: "Se, her er min Moder og mine Brødre!

³⁴И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

³⁵Thi den, som gør Guds Villie, det er min Broder og Søster og Moder."

³⁵Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.