¹Men to Dage derefter var det Påske og de usyrede Brøds Højtid. Og Ypperstepræsterne og de skriftkloge søgte, hvorledes de med List kunde gribe og ihjelslå ham.

¹А след два дни щеше да бъде пасхата и [празника] на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

²Thi de sagde: "Ikke på Højtiden, for at der ikke skal blive Oprør iblandt Folket."

²Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

³Og da han var i Bethania, i Simon den spedalskes Hus, kom der, medens han sad til Bords, en Kvinde, som havde en Alabastkrukke med ægte, såre kostbar Nardussalve; og hun sønderbrød Alabastkrukken og udgød den på hans Hoved.

³И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

⁴Men der var nogle, som bleve vrede hos sig selv og sagde: "Hvortil er denne Spilde af Salven sket?

⁴А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁵Denne Salve kunde jo være solgt for mere end tre Hundrede Denarer og være given til de fattige." Og de overfusede hende.

⁵Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁶Men Jesus sagde: "Lader hende være, hvorfor volde I hende Fortrædeligheder? Hun har gjort en god Gerning imod mig.

⁶Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁷De fattige have I jo altid hos eder, og når I ville, kunne I gøre vel imod dem; men mig have I ikke altid.

⁷Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁸Hun gjorde, hvad hun kunde; hun salvede forud mit Legeme til Begravelsen.

⁸Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁹Sandelig, siger jeg eder, hvor som helst i hele Verden Evangeliet bliver prædiket, skal også det, som hun har gjort, omtales til hendes Ihukommelse."

⁹Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

¹⁰Og Judas Iskariot, en af de tolv, gik hen til Ypperstepræsterne for at forråde ham til dem.

¹⁰Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹¹Men da de hørte det, bleve de glade, og de lovede at give ham Penge; og han søgte, hvorledes han kunde få Lejlighed til at forråde ham.

¹¹Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

¹²Og på de usyrede Brøds første Dag, da man slagtede Påskelammet, sige hans Disciple til ham: "Hvor vil du, at vi skulle gå hen og træffe Forberedelse til, at du kan spise Påskelammet?"

¹²А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

¹³Og han sender to af sine Disciple og siger til dem: "Går ind i Staden, så skal der møde eder en Mand, som bærer en Vandkrukke; følger ham;

¹³И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

¹⁴og hvor han går ind, der skulle I sige til Husbonden: Mesteren siger: Hvor er mit Herberge, hvor jeg kan spise Påskelammet med mine Disciple?

¹⁴И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е[ приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁵Og han skal vise eder en stor Sal, opdækket og rede; og der skulle I berede det for os."

¹⁵И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁶Og hans Disciple gik bort og kom ind i Staden og fandt det, således som han havde sagt dem; og de beredte Påskelammet.

¹⁶И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁷Og da det var blevet Aften, kommer han med de tolv.

¹⁷И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

¹⁸Og medens de sade til Bords og spiste, sagde Jesus: "Sandelig, siger jeg eder, en af eder, som spiser med mig, vil forråde mig."

¹⁸И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁹De begyndte at bedrøves og at sige til ham, en efter en: "Det er dog vel ikke mig?"

¹⁹Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

²⁰Men han sagde til dem: "En af de tolv, den, som dypper med mig i Fadet

²⁰А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²¹Thi Menneskesønnen går vel bort, som der er skrevet om ham; men ve det, Menneske ved hvem Menneskesønnen bliver forrådt! Det var godt for det Menneske, om han ikke var født."

²¹Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

²²Og medens de spiste, tog han Brød, velsignede og brød det og gav dem det og sagde: "Tager det; dette er mit Legeme."

²²И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

²³Og han tog en Kalk, takkede og gav dem den; og de drak alle deraf.

²³Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

²⁴Og han sagde til dem: "Dette er mit Blod, Pagtens, hvilket udgydes for mange.

²⁴И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁵Sandelig, siger jeg eder, at jeg skal ingen Sinde mere drikke af Vintræets Frugt indtil den Dag, da jeg skal drikke den ny i Guds Rige."

²⁵Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁶Og da de havde sunget Lovsangen, gik de ud til Oliebjerget

²⁶И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

²⁷Og Jesus siger til dem: "I skulle alle forarges; thi der er skrevet: Jeg vil slå Hyrden, og Fårene skulle adspredes.

²⁷И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

²⁸Men efter at jeg er bleven oprejst, vil jeg gå forud for eder til Galilæa."

²⁸А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁹Men Peter sagde til ham: "Dersom de endog alle forarges, vil jeg dog ikke forarges."

²⁹А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

³⁰Og Jesus siger til ham: "Sandelig siger jeg dig, i Dag, i denne Nat, førend Hanen galer to Gange, skal du fornægte mig tre Gange."

³⁰Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³¹Men han sagde end yderligere: "Om jeg end skulde dø med dig, vil jeg ingenlunde fornægte dig." Men ligeså sagde de også alle.

³¹А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе[, пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

³²Og de komme til en Gård, hvis Navn var Gethsemane; og han siger til sine Disciple "Sætter eder her, imedens jeg beder."

³²Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

³³Og han tager Peter og Jakob og Johannes med sig, og han begyndte at forfærdes og svarlig at ængstes.

³³И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³⁴Og han siger til dem: "Min Sjæl er dybt bedrøvet indtil Døden; bliver her og våger!"

³⁴И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁵Og han gik lidt frem, kastede sig ned på Jorden og bad om, at den Time måtte gå ham forbi, om det var muligt.

³⁵И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

³⁶Og han sagde: "Abba Fader! alting er dig muligt; tag denne Kalk fra mig; dog ikke hvad jeg vil, men hvad du vil."

³⁶Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш].

³⁷Og han kommer og finder dem sovende og siger til Peter: "Simon, sover du? Kunde du ikke våge een Time?

³⁷И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

³⁸Våger, og beder, for at I ikke skulle falde i Fristelse; Ånden er vel redebon, men Kødet er skrøbeligt."

³⁸Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁹Og han gik atter hen og bad og sagde det samme Ord,

³⁹И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

⁴⁰Og han vendte tilbage og fandt dem atter sovende; thi deres Øjne vare betyngede, og de vidste ikke, hvad de skulde svare ham.

⁴⁰И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

⁴¹Og han kommer tredje Gang og siger til dem: "Sove I fremdeles og hvile eder? Det er nok; Timen er kommen; se, Menneskesønnen forrådes i Synderes Hænder.

⁴¹И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴²Står op, lader os gå; se, han, som forråder mig, er nær."

⁴²Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

⁴³Og straks, medens han endnu talte, kommer Judas, en af de tolv, og med ham en stor Skare med Sværd og Knipler fra Ypperstepræsterne og de skriftkloge og de Ældste.

⁴³И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴⁴Men han, som forrådte ham, havde givet dem et aftalt Tegn og sagt: "Den, som jeg kysser, ham er det; griber ham, og fører ham sikkert bort!"

⁴⁴А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете[, като Го пазите] здраво.

⁴⁵Og da han kom, trådte han straks hen til ham og siger: "Rabbi! Rabbi!" og han kyssede ham.

⁴⁵И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

⁴⁶Men de lagde Hånd på ham og grebe ham.

⁴⁶И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁷Men en af dem, som stode hos, drog Sværdet, slog Ypperstepræstens Tjener og afhuggede hans Øre.

⁴⁷А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

⁴⁸Og Jesus svarede og sagde til dem: "I ere gåede ud som imod en Røver, med Sværd og med Knipler for at fange mig.

⁴⁸Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁹Daglig var jeg hos eder i Helligdommen og lærte, og I grebe mig ikke; men dette sker, for af Skrifterne skulle opfyldes."

⁴⁹Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията.

⁵⁰Og de forlode ham alle og flyede.

⁵⁰Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵¹Og en enkelt, et ungt Menneske, som havde et Linklæde over det blotte Legeme, fulgte med ham; og de gribe ham;

⁵¹И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

⁵²men han slap Linklædet og flygtede nøgen.

⁵²А той, като остави плащаницата, избяга гол.

⁵³Og de førte Jesus hen til Ypperstepræsten; og alle Ypperstepræsterne og de Ældste og de skriftkloge komme sammen hos ham.

⁵³И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵⁴Og Peter fulgte ham i Frastand til ind i Ypperstepræstens Gård, og han sad hos Svendene og varmede sig ved Ilden.

⁵⁴А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁵Men Ypperstepræsterne og hele Rådet søgte Vidnesbyrd imod Jesus, for at de kunde aflive ham; og de fandt intet.

⁵⁵И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁶Thi mange sagde falsk Vidnesbyrd imod ham, men Vidnesbyrdene stemte ikke overens.

⁵⁶Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁷Og nogle stode op og vidnede falsk imod ham og sagde:

⁵⁷Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁸"Vi have hørt ham sige: Jeg vil nedbryde dette Tempel, som er gjort med Hænder, og i tre Dage bygge et andet, som ikke er gjort med Hænder."

⁵⁸Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁹Og end ikke således stemte deres Vidnesbyrd overens.

⁵⁹Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁶⁰Og Ypperstepræsten stod op midt iblandt dem og spurgte Jesus og sagde: "Svarer du slet intet på, hvad disse vidne imod dig?"

⁶⁰Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶¹Men han tav og svarede intet. Atter spurgte Ypperstepræsten ham og siger til ham: "Er du Kristus, den Højlovedes Søn?"

⁶¹А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶²Men Jesus sagde: "Jeg er det; og I skulle se Menneskesønnen sidde ved Kraftens højre Hånd og komme med Himmelens Skyer."

⁶²А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶³Men Ypperstepræsten sønderrev sine Klæder og sagde: "Hvad have vi længere Vidner nødig?

⁶³Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶⁴I have hørt Gudsbespottelsen; hvad tykkes eder?" Men de fældede alle den Dom over ham, at han var skyldig til Døden.

⁶⁴Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание].

⁶⁵Og nogle begyndte af spytte på ham og tilhylle hans Ansigt og give ham Næveslag og sige til ham: "Profeter!" og Svendene modtoge ham med Slag på Kinden.

⁶⁵И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁶Og medens Peter var nedenfor i Gården, kommer en af Ypperstepræstens Piger,

⁶⁶И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁷og da hun ser Peter varme sig, ser hun på ham og siger: "Også du var med Nazaræeren, med Jesus."

⁶⁷и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁸Men han nægtede og sagde: "Jeg hverken ved eller forstår, hvad du siger;" og han gik ud i Forgården, og Hanen galede.

⁶⁸А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

⁶⁹Og Pigen så ham og begyndte atter at sige til dem, som stode hos: "Denne er en af dem."

⁶⁹Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁷⁰Men han nægtede det atter. Og lidt derefter sagde atter de, som stode hos, til Peter: "Sandelig, du er en af dem; du er jo også en Galilæer."

⁷⁰А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷¹Men han begyndte at forbande sig og sværge: "Jeg kender ikke dette Menneske, om hvem I tale."

⁷¹А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷²Og straks galede Hanen anden Gang. Og Peter kom det Ord i Hu, som Jesus sagde til ham: "Førend Hanen galer to Gange, skal du fornægte mig tre Gange." Og han brast i Gråd.

⁷²И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.