¹Og det skete, da Jesus havde fuldendt alle disse Ord, sagde han til sine Disciple:

¹Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

²"I vide, at om to Dage er det Påske; så forrådes Menneskesønnen til at korsfæstes."

²Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

³Da forsamledes Ypperstepræsterne og Folkets Ældste i Ypperstepræstens Gård; han hed Kajfas.

³Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

⁴Og de rådsloge om at gribe Jesus med List og ihjelslå ham.

⁴и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

⁵Men de sagde: "Ikke på Højtiden, for at der ikke skal blive Oprør iblandt Folket."

⁵но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

⁶Men da Jesus var kommen til Bethania, i Simon den spedalskes Hus,

⁶А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

⁷kom der en Kvinde til ham, som havde en Alabastkrukke med såre kostbar Salve, og hun udgød den på hans Hoved, medens han sad til Bords.

⁷приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

⁸Men da Disciplene så det, bleve de vrede og sagde: "Hvortil denne Spilde?

⁸А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

⁹Dette kunde jo være solgt til en høj Pris og være givet til fattige."

⁹Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума[, която] да се раздаде на сиромасите.

¹⁰Men da Jesus mærkede det, sagde han til dem: "Hvorfor volde I Kvinden Fortrædeligheder? Hun har jo gjort en god Gerning imod mig.

¹⁰Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

¹¹Thi de fattige have I altid hos eder; men mig have I ikke altid.

¹¹Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

¹²Thi da hun udgød denne Salve over mit Legeme, gjorde hun det for at berede mig til at begraves.

¹²Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

¹³Sandelig, siger jeg eder, hvor som helst i hele Verden dette Evangelium bliver prædiket, skal også det, som hun har gjort, omtales til hendes Ihukommelse."

¹³Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

¹⁴Da gik en af de tolv, han, som hed Judas Iskariot, hen til Ypperstepræsterne

¹⁴Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

¹⁵og sagde: "Hvad ville I give mig, så skal jeg forråde ham til eder?" Men de betalte ham tredive Sølvpenge".

¹⁵Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

¹⁶Og fra den Stund søgte han Lejlighed til at forråde ham.

¹⁶И от тогава той търсеше удобен случай да [им] Го предаде.

¹⁷Men på den første Dag af de usyrede Brøds Højtid kom Disciplene til Jesus og sagde: "Hvor vil du, at vi skulle træffe Forberedelse for dig til at spise Påskelammet?"

¹⁷А в първия [ден на празника на] безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¹⁸Men han sagde: "Går ind i Staden til den og den Mand, og siger til ham: Mesteren siger: Min Time er nær; hos dig holder jeg Påske med mine Disciple."

¹⁸Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

¹⁹Og Disciplene gjorde, som Jesus befalede dem, og beredte Påskelammet.

¹⁹И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

²⁰Men da det var blevet Aften, sad han til Bords med de tolv.

²⁰И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²¹Og medens de spiste, sagde han: "Sandelig, siger jeg eder, en af eder vil forråde mig."

²¹И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²²Og de bleve såre bedrøvede og begyndte hver især at sige til ham: "Det er dog vel ikke mig, Herre?"

²²А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

²³Men han svarede og sagde: "Den, som dyppede Hånden tillige med mig i Fadet, han vil forråde mig.

²³Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

²⁴Menneskesønnen går vel bort, som der er skrevet om ham; men ve det Menneske, ved hvem Menneskesønnen bliver forrådt! Det var godt for det Menneske, om han ikke var født."

²⁴Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁵Men Judas, som forrådte ham, svarede og sagde: "Det er dog vel ikke mig, Rabbi?" Han siger til ham: "Du har sagt det."

²⁵И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

²⁶Men medens de spiste, tog Jesus Brød, og han velsignede og brød det og gav Disciplene det og sagde: "Tager, æder; dette er mit Legeme."

²⁶И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

²⁷Og han tog en Kalk og takkede. gav dem den og sagde: "Drikker alle deraf;

²⁷Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

²⁸thi dette er mit Blod, Pagtens, hvilket udgydes for mange til Syndernes Forladelse.

²⁸Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

²⁹Men jeg siger eder, fra nu af skal jeg ingenlunde drikke af denne Vintræets Frugt indtil den Dag, da jeg skal drikke den ny med eder i min Faders Rige."

²⁹Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

³⁰Og da de havde sunget Lovsangen, gik de ud til Oliebjerget.

³⁰И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

³¹Da siger Jesus til dem: "I skulle alle forarges på mig i denne Nat; thi der er skrevet: Jeg vil slå Hyrden, og Hjordens Får skulle adspredes.

³¹Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

³²Men efter at jeg er bleven oprejst, vil jeg gå forud for eder til Galilæa."

³²А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

³³Men Peter svarede og sagde til ham: "Om end alle ville forarges på dig, så vil jeg dog aldrig forarges."

³³А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

³⁴Jesus sagde til ham: "Sandelig, siger jeg dig, i denne Nat, førend Hanen galer, skal du fornægte mig tre Gange."

³⁴Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁵Peter siger til ham: "Om jeg end skulde dø med dig, vil jeg ingenlunde fornægte dig." Ligeså sagde også alle Disciplene.

³⁵Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

³⁶Da kommer Jesus med dem til en Gård, som kaldes Gethsemane, og han siger til Disciplene: "Sætter eder her, medens jeg går derhen og beder."

³⁶Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

³⁷Og han tog Peter og Zebedæus's to Sønner med sig, og han begyndte at bedrøves og svarlig at ængstes.

³⁷И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

³⁸Da siger han til dem: "Min Sjæl er dybt bedrøvet indtil Døden; bliver her og våger med mig!"

³⁸Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

³⁹Og han gik lidt frem, faldt på sit Ansigt, bad og sagde: "Min Fader! er det muligt, da gå denne Kalk mig forbi; dog ikke som jeg vil, men som du vil."

³⁹И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

⁴⁰Og han kommer til Disciplene og finder dem sovende, og han siger til Peter: "Så kunde I da ikke våge een Time med mig!

⁴⁰Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

⁴¹Våger og beder, for at I ikke skulle falde i Fristelse! Ånden er vel redebon, men Kødet er skrøbeligt."

⁴¹Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

⁴²Han gik atter anden Gang hen, bad og sagde: "Min Fader! hvis denne Kalk ikke kan gå mig forbi, uden jeg drikker den, da ske din Villie!"

⁴²Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

⁴³Og han kom og fandt dem atter sovende, thi deres Øjne vare betyngede.

⁴³И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

⁴⁴Og han forlod dem og gik atter hen og bad tredje Gang og sagde atter det samme Ord.

⁴⁴И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁵Da kommer han til Disciplene og siger til dem: "Sove I fremdeles og Hvile eder? Se, Timen er nær, og Menneskesønnen forrådes i Synderes Hænder.

⁴⁵Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁶Står op, lader os gå; se, han, som forråder mig, er nær."

⁴⁶Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

⁴⁷Og medens han endnu talte, se, da kom Judas, en af de tolv, og med ham en stor Skare, med Sværd og Knipler, fra Ypperstepræsterne og Folkets Ældste.

⁴⁷И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи[, изпратени] от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁸Men han, som forrådte ham, havde givet dem et Tegn og sagt: "Den, som jeg kysser, ham er det; griber ham!"

⁴⁸А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

⁴⁹Og han trådte straks hen til Jesus og sagde: "Hil være dig, Rabbi!" og kyssede ham.

⁴⁹И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

⁵⁰Men Jesus sagde til ham: "Ven, hvorfor kommer du her?" Da trådte de til og lagde Hånd på Jesus og grebe ham.

⁵⁰А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл [стори го]. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

⁵¹Og se, en af dem, som vare med Jesus, rakte Hånden ud og drog sit Sværd og slog Ypperstepræstens Tjener og huggede hans Øre af.

⁵¹И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵²Da siger Jesus til ham: "Stik dit Sværd igen på dets Sted; thi alle de, som tage Sværd, skulle omkomme ved Sværd.

⁵²Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

⁵³Eller mener du, at jeg ikke kan bede min Fader, så han nu tilskikker mig mere end tolv Legioner Engle?

⁵³Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵⁴Hvorledes skulde da Skrifterne opfyldes, at det bør gå således til?"

⁵⁴Но как биха се сбъднали писанията, че[ това] трябва така да бъде?

⁵⁵I den samme Time sagde Jesus til Skarerne: "I ere gåede ud ligesom imod en Røver med Sværd og Knipler for at fange mig. Daglig sad jeg i Helligdommen og lærte, og I grebe mig ikke.

⁵⁵В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

⁵⁶Men det er alt sammen sket, for at Profeternes Skrifter skulde opfyldes." Da forlode alle Disciplene ham og flyede.

⁵⁶Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁷Men de, som havde grebet Jesus, førte ham hen til Ypperstepræsten Kajfas, hvor de skriftkloge og de Ældste vare forsamlede.

⁵⁷А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁸Men Peter fulgte ham i Frastand indtil Ypperstepræstens Gård, og han gik indenfor og satte sig hos Svendene for at se, hvad Udgang det vilde få.

⁵⁸А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁹Men Ypperstepræsterne og hele Rådet søgte falsk Vidnesbyrd imod Jesus, for at de kunde aflive ham.

⁵⁹А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁶⁰Og de fandt intet, endskønt der trådte mange falske Vidner frem. Men til sidst trådte to frem og sagde:

⁶⁰обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶¹"Denne har sagt: Jeg kan nedbryde Guds Tempel og bygge det op i tre Dage."

⁶¹Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни [пак] да го съградя.

⁶²Og Ypperstepræsten stod op og sagde til ham: "Svarer du intet på, hvad disse vidne imod dig?"

⁶²Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶³Men Jesus tav. Og Ypperstepræsten tog til Orde og sagde til ham: "Jeg besværger dig ved den levende Gud, at du siger os, om du er Kristus, Guds Søn."

⁶³Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

⁶⁴Jesus siger til ham: "Du har sagt det; dog jeg siger eder: Fra nu af skulle I se Menneskesønnen sidde ved Kraftens højre Hånd og komme på Himmelens Skyer."

⁶⁴Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁵Da sønderrev Ypperstepræsten sine Klæder og sagde: "Han har talt bespotteligt; hvad have vi længere Vidner nødig? se, nu have I hørt Bespottelsen.

⁶⁵Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁶Hvad tykkes eder?" Og de svarede og sagde: "Han er skyldig til Døden."

⁶⁶А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно[ наказание].

⁶⁷Da spyttede de ham i Ansigtet og gave ham Næveslag; andre sloge ham på Kinden

⁶⁷Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁸og sagde: "Profeter os, Kristus, hvem var det, der slog dig?"

⁶⁸Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁹Men Peter sad udenfor i Gården; og en Pige kom hen til ham og sagde: "Også du var med Jesus Galilæeren."

⁶⁹А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁷⁰Men han nægtede det i alles Påhør og sagde: "Jeg forstår ikke, hvad du siger."

⁷⁰А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷¹Men da han gik ud i Portrummet, så en anden Pige ham; og hun siger til dem, som vare der: "Denne var med Jesus af Nazareth."

⁷¹И когато излезе в преддверието, видя го друга[ слугиня], и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷²Og han nægtede det atter med en Ed: "Jeg kender ikke det Menneske."

⁷²И [Петър] пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷³Men lidt efter kom de, som stode der, hen og sagde til Peter: "Sandelig, også du er en af dem. dit Mål røber dig jo også."

⁷³След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷⁴Da begyndte han at forbande sig og sværge: "Jeg kender ikke det Menneske." Og straks galede Hanen.

⁷⁴Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁵Og Peter kom Jesu Ord i Hu at han havde sagt: "Førend Hanen galer, skal du fornægte mig tre Gange." Og han gik udenfor og græd bitterligt.

⁷⁵И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.