¹Viis Søn elsker tugt, spotter hører ikke på skænd.

¹Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

²Af sin Munds Frugt nyder en Mand kun godt, til Vold står troløses Hu.

²От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

³Vogter man Munden, bevarer man Sjælen, den åbenmundede falder i Våde.

³Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

⁴Den lade attrår uden at få, men flittiges Sjæl bliver mæt.

⁴Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

⁵Den retfærdige hader Løgnetale, den gudløse spreder Skam og Skændsel.

⁵Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

⁶Retfærd skærmer, hvo lydefrit vandrer, Synden fælder de gudløse.

⁶Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

⁷Mangen lader rig og ejer dog intet, mangen lader fattig og ejer dog meget.

⁷Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но [има] много имот.

⁸Mands Rigdom er Løsepenge for hans Liv, Fattigmand får ingen Trusel at høre.

⁸Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

⁹Retfærdiges Lys bryder frem, gudløses Lampe går ud.

⁹Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

¹⁰Ved Hovmod vækkes kun Splid, hos dem, der lader sig råde, er Visdom.

¹⁰От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

¹¹Rigdom, vundet i Hast, smuldrer hen, hvad der samles Håndfuld for Håndfuld, øges.

¹¹Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще [го] умножи.

¹²At bie længe gør Hjertet sygt, opfyldt Ønske er et Livets Træ.

¹²Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

¹³Den, der lader hånt om Ordet, slås ned, den, der frygter Budet, får Løn.

¹³Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

¹⁴Vismands Lære er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.

¹⁴Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

¹⁵God Forstand vinder Yndest, troløses Vej er deres Undergang.

¹⁵Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

¹⁶Hver, som er klog, går til Værks med Kundskab, Tåben udfolder Dårskab.

¹⁶Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

¹⁷Gudløs Budbringer går det galt, troværdigt Bud bringer Lægedom.

¹⁷Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик [дава] здраве.

¹⁸Afvises Tugt, får man Armod og Skam; agtes på Revselse, bliver man æret.

¹⁸Сиромашия и срам [ще постигнат] този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

¹⁹Opfyldt Ønske er sødt for Sjælen, at vige fra ondt er Tåber en Gru.

¹⁹Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

²⁰Omgås Vismænd, så bliver du viis, ilde faren er Tåbers Ven.

²⁰Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

²¹Vanheld følger Syndere, Lykken når de retfærdige.

²¹Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

²²Den gode efterlader Børnebrn Arv, til retfærdige gemmes Synderens Gods.

²²Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

²³På Fattigfolks Nyjord er rigelig Føde, mens mangen rives bort ved Uret.

²³Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

²⁴Hvo Riset sparer, hader sin Søn, den, der elsker ham, tugter i Tide.

²⁴Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

²⁵Den retfærdige spiser, til Sulten er stillet, gudløses Bug er tom.

²⁵Праведният [яде] до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.