¹Visdom bygger sit hus,dårskabs hænder river det ned.

¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

²Hvo redeligt vandrer, frygter HERREN, men den, som går Krogveje, agter ham ringe.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

³I Dårens Mund er Ris til hans Ryg, for de vise står Læberne Vagt.

³В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

⁴Når der ikke er Okser, er Laden tom, ved Tyrens Kraft bliver Høsten stor.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁵Sanddru Vidne lyver ikke, det falske Vidne farer med Løgn.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁶Spotter søger Visdom, men finder den ikke, til Kundskab kommer forstandig let.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁷Gå fra en Mand, som er en Tåbe, der mærker du intet til Kundskabs Læber.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁸Den kloge i sin Visdom er klar på sin Vej, men Tåbers Dårskab er Svig.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁹Med Dårer driver Skyldofret Spot, men Velvilje råder iblandt retsindige.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

¹⁰Hjertet kender sin egen Kvide, fremmede blander sig ej i dets Glæde.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹¹Gudløses Hus lægges øde, retsindiges Telt står i Blomst.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹²Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹³Selv under Latter kan Hjertet lide, og Glædens Ende er Kummer.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹⁴Af sine Veje mættes den frafaldne, af sine Gerninger den, som er god.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

¹⁵Den tankeløse tror hvert Ord, den kloge overtænker sine Skridt.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁶Den vise ængstes og skyr det onde, Tåben buser sorgløs på.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁷Den hidsige bærer sig tåbeligt ad, man hader rænkefuld Mand.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁸De tankeløse giver dårskab i Arv, de kloge efterlader sig Kundskab.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁹Onde må bukke for gode, gudløse stå ved retfærdiges Døre.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

²⁰Fattigmand hades endog af sin Ven, men Rigmands Venner er mange.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²¹Den, der foragter sin Næste, synder, lykkelig den, der har Medynk med arme.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²²De, som virker ondt, farer visselig vild; de, som virker godt, finder Nåde og Trofasthed.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

²³Ved al Slags Møje vindes der noget, Mundsvejr volder kun Tab.

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²⁴De vises Krone er Kløgt, Tåbers Krans er Dårskab.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

²⁵Sanddru Vidne frelser Sjæle; den, som farer med Løgn, bedrager.

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

²⁶Den stærkes Tillid er HERRENs Frygt, hans Sønner skal have en Tilflugt.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁷HERRENs Frygt er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁸At Folket er stort, er Kongens Hæder, Brist på Folk er Fyrstens Fald.

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁹Den sindige er rig på Indsigt, den heftige driver det vidt i Dårskab.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

³⁰Sagtmodigt Hjerte er Liv for Legemet, Avind er Edder i Benene.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³¹At kue den ringe er Hån mod hans Skaber, han æres ved Medynk med fattige.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³²Ved sin Ondskab styrtes den gudløse, ved lydefri Færd er retfærdige trygge.

³²Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³³Visdom bor i forstandiges Hjerte, i Tåbers Indre kendes den ikke.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³⁴Retfærdighed løfter et Folk, men Synd er Folkenes Skændsel.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁵En klog Tjener har Kongens Yndest, en vanartet rammer hans Vrede.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.