¹Hjertets Råd er Menneskets sag. Tungens Svar er fra HERREN.

¹Плановете на сърцето [принадлежат] на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

²En Mand holder al sin Færd for ren, men HERREN vejer Ånder.

²Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

³Vælt dine Gerninger på HERREN, så skal dine Planer lykkes.

³Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.

⁴Alt skabte HERREN, hvert til sit, den gudløse også for Ulykkens Dag.

⁴Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

⁵Hver hovmodig er HERREN en Gru, visselig slipper han ikke for Straf.

⁵Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, [Даже] ръка с ръка [да се съедини, пак] той няма да остане ненаказан.

⁶Ved Mildhed og Troskab sones Brøde, ved HERRENs Frygt undviger man ondt.

⁶С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

⁷Når HERREN har Behag i et Menneskes Veje, gør han endog hans Fjender til Venner.

⁷Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

⁸Bedre er lidet med Retfærd end megen Vinding med Uret.

⁸По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

⁹Menneskets Hjerte udtænker hans Vej, men HERREN styrer hans Fjed.

⁹Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

¹⁰Der er Gudsdom på Kongens Læber, ej fejler hans Mund, når han dømmer.

¹⁰Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

¹¹Ret Bismer og Vægtskål er HERRENs, hans Værk er alle Posens Lodder.

¹¹Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

¹²Gudløs Færd er Konger en Gru, thi ved Retfærd grundfæstes Tronen.

¹²Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

¹³Retfærdige Læber har Kongens Yndest, han elsker den, der taler oprigtigt.

¹³Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

¹⁴Kongens Vrede er Dødens Bud, Vismand evner at mildne den.

¹⁴Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

¹⁵I Kongens Åsyns Lys er der Liv, som Vårregnens Sky er hans Yndest.

¹⁵В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

¹⁶At vinde Visdom er bedre end Guld, at vinde Indsigt mere end Sølv.

¹⁶Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

¹⁷De retsindiges Vej er at vige fra ondt; den vogter sit Liv, som agter på sin Vej.

¹⁷Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

¹⁸Hovmod går forud for Fald, Overmod forud for Snublen.

¹⁸Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

¹⁹Hellere sagtmodig med ydmyge end dele Bytte med stolte.

¹⁹По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

²⁰Vel går det den, der mærker sig Ordet; lykkelig den, der stoler på HERREN.

²⁰Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

²¹Den vise kaldes forstandig, Læbernes Sødme øger Viden.

²¹Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

²²Kløgt er sin Mand en Livsens Kilde, Dårskab er Dårers Tugt.

²²Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

²³Den vises Hjerte giver Munden Kløgt, på Læberne lægger det øget Viden.

²³Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.

²⁴Hulde Ord er som flydende Honning, søde for Sjælen og sunde for Legemet.

²⁴Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

²⁵Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.

²⁵Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

²⁶En Arbejders Hunger arbejder for ham, thi Mundens Krav driver på ham.

²⁶Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

²⁷En Nidding graver Ulykkesgrave, det er, som brændte der Ild på hans Læber.

²⁷Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

²⁸Rænkefuld Mand sætter Splid; den, der bagtaler, skiller Venner.

²⁸Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

²⁹Voldsmand lokker sin Næste og fører ham en Vej, der ikke er god.

²⁹Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

³⁰Den, der stirrer, har Rænker for; knibes Læberne sammen, har man fuldbyrdet ondt.

³⁰Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

³¹Grå Hår er en dejlig Krone, den vindes på Retfærds Vej.

³¹Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

³²Større end Helt er sindig Mand, større at styre sit Sind end at tage en Stad.

³²Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

³³I Brystfolden rystes Loddet, det falder, som HERREN vil.

³³Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.