1Bedre en tør Bid Brød med fred end Huset fuldt af Sul med Trætte.
1По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2Klog Træl bliver Herre over dårlig Søn og får lod og del mellem brødre.
2Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.
3Digel til Sølv og Ovn til Guld, men den, der prøver Hjerter, er HERREN.
3Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4Den onde hører på onde Læber, Løgneren lytter til giftige Tunger.
4Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5Hvo Fattigmand spotter, håner hans Skaber, den skadefro slipper ikke for Straf.
5Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6De gamles Krone er Børnebørn, Sønners Stolthed er Fædre.
6Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7Ypperlig Tale er ej for en Dåre, end mindre da Løgnfor den, som er ædel.
7Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8Som en Troldsten er Gave i Giverens Øjne; hvorhen den end vender sig, gør den sin Virkning.
8Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.
9Den, der dølger en Synd, søger Venskab, men den, der ripper op i en Sag, skiller Venner.
9Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10Bedre virker Skænd på forstandig end hundrede Slag på en Tåbe.
10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11Den onde har kun Genstridigbed for, men et skånselsløst Bud er udsendt imod ham.
11Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12Man kan møde en Bjørn, hvis Unger er taget, men ikke en Tåbe udi hans Dårskab.
12По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13Den, der gengælder godt med ondt, fra hans Hus skal Vanheld ej vige.
13Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14At yppe Strid er at åbne for Vand, hold derfor inde, før Strid bryder løs.
14Започването на разпра е [като], кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15At frikende skyldig og dømme uskyldig, begge Dele er HERREN en Gru.
15Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16Hvad hjælper Penge i Tåbens Hånd til at købe ham Visdom, når Viddet mangler?
16Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17Ven viser Kærlighed når som helst, Broder fødes til Hjælp i Nød.
17Приятел обича всякога И е роден, като брат за [във] време на нужда.
18Mand uden Vid giver Håndslag og går i Borgen for Næsten.
18Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19Ven af Kiv er Ven af Synd; at højne sin Dør er at attrå Fald.
19Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20Ej finder man Lykke, når Hjertet er vrangt, man falder i Våde, når Tungen er falsk.
20Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.
21Den, der avler en Tåbe, får Sorg, Dårens Fader er ikke glad.
21Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22Glad Hjerte er godt for Legemet, nedslået Sind suger Marv af Benene.
22Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23Den gudløse tager Gave i Løn for at bøje Rettens Gænge.
23Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24Visdom står den forstandige for Øje, Tåbens Blik er ved Jordens Ende.
24Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25Tåbelig Søn er sin Faders Sorg, Kvide for hende, som fødte ham.
25Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26At straffe den, der har Ret, er ilde, værre endnu at slå de ædle.
26Не е добре да се глобява праведния, [Нито] да се бие благородния, за справедливостта [им].
27Den, som har Kundskab tøjler sin Tale, Mand med Forstand er koldblodig.
27Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28Selv Dåren, der tier, gælder for viis, forstandig er den, der lukker sine Læber.
28Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си [се счита] за разумен.