¹Bedre Fattigmand med lydefri færd end en, som går Krogveje, er han end rig.

¹По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

²At mangle Kundskab er ikke godt, men den træder fejl, som har Hastværk.

²Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].

³Et Menneskes Dårskab øder hans Vej, men på HERREN vredes hans Hjerte.

³Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

⁴Gods skaffer mange Venner, den ringe skiller hans Ven sig fra.

⁴Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁵Det falske Vidne undgår ej Straf; den slipper ikke, som farer med Løgn.

⁵Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

⁶Mange bejler til Stormands Yndest, og alle er Venner med gavmild Mand.

⁶Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

⁷Fattigmands Frænder hader ham alle, end mere skyr hans Venner ham da. Ej frelses den, som jager efter Ord.

⁷Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.

⁸Den, der vinder Vid, han elsker sin Sjæl, og den, der vogter på Indsigt, får Lykke.

⁸Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

⁹Det falske Vidne undgår ej Straf, og den, der farer med Løgn, går under.

⁹Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

¹⁰Vellevned sømmer sig ikke for Tåbe, end mindre for Træl at herske over Fyrster.

¹⁰Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

¹¹Klogskab gør Mennesket sindigt, hans Ære er at overse Brøde.

¹¹Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

¹²Som Brøl af en Løve er Kongens Vrede, som Dug på Græs er hans Gunst.

¹²Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

¹³Tåbelig Søn er sin Faders Ulykke, Kvindekiv er som ustandseligt Tagdryp.

¹³Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

¹⁴Hus og Gods er Arv efter Fædre, en forstandig Hustru er fra HERREN.

¹⁴Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

¹⁵Dovenskab sænker i Dvale, den lade Sjæl må sulte.

¹⁵Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

¹⁶Den vogter sin Sjæl, som vogter på Budet, men skødesløs Vandel fører til Død.

¹⁶Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

¹⁷Er man god mod den ringe, låner man HERREN, han gengælder en, hvad godt man har gjort.

¹⁷Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

¹⁸Tugt din Søn, imens der er Håb, ellers stiler du efter at slå ham ihjel.

¹⁸Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.

¹⁹Den, som er hidsig, må bøde, ved Skånsel gør man det værre.

¹⁹Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

²⁰Hør på Råd og tag ved Lære, så du til sidst bliver viis.

²⁰Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

²¹I Mands Hjerte er mange Tanker, men HERRENs Råd er det, der står fast.

²¹Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

²²Vinding har man af Godhed, hellere fattig end Løgner.

²²Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²³HERRENs Frygt er Vej til Liv, man hviler mæt og frygter ej ondt.

²³Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

²⁴Den lade rækker til Fadet, men fører ej Hånden til Munden.

²⁴Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁵Får Spottere Hug, bliver tankeløs klog, ved Revselse får den forstandige Kundskab.

²⁵Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁶Mishandle Fader og bortjage Moder gør kun en dårlig, vanartet Søn.

²⁶Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁷Hør op, min Søn, med at høre på Tugt og så fare vild fra Kundskabsord.

²⁷Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁸Niddingevidne spotter Retten, gudløses Mund er glubsk efter Uret.

²⁸Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁹Slag er rede til Spottere, Hug til Tåbers Ryg.

²⁹Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.