¹Som Sne om Somren og Regn Høsten så lidt hører Ære sig til for en Tåbe.

¹Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

²Som en Spurv i Fart, som en Svale i Flugt så rammer ej Banden mod sagesløs Mand.

²Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

³Svøbe for Hest, Bidsel for Æsel og Ris for Tåbers Ryg.

³Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

⁴Svar ej Tåben efter hans Dårskab, at ikke du selv skal blive som han.

⁴Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

⁵Svar Tåben efter hans Dårskab, at han ikke skal tykkes sig viis.

⁵Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

⁶Den afhugger Fødderne og inddrikker Vold, som sender Bud ved en Tåbe.

⁶Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

⁷Slappe som den lammes Ben er Ordsprog i Tåbers Mund.

⁷Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

⁸Som en, der binder Stenen fast i Slyngen, er den, der hædrer en Tåbe.

⁸Както [оня, който хвърля] възел със [скъпоценни] камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

⁹Som en Tornekæp, der falder den drukne i Hænde, er Ordsprog i Tåbers Mund.

⁹Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

¹⁰Som en Skytte, der sårer enhver, som kommer, er den, der lejer en Tåbe og en drukken.

¹⁰Както стрелец, който [безогледно] наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

¹¹Som en Hund, der vender sig om til sit Spy, er en Tåbe, der gentager Dårskab.

¹¹Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

¹²Ser du en Mand, der tykkes sig viis, for en Tåbe er der mere Håb end for ham.

¹²Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¹³Den lade siger: "Et Rovdyr på Vejen, en Løve ude på Torvene!"

¹³Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

¹⁴Døren drejer sig på sit Hængsel, den lade på sit Leje.

¹⁴Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

¹⁵Den lade rækker til Fadet, men gider ikke føre Hånden til Munden.

¹⁵Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

¹⁶Den lade tykkes sig større Vismand end syv, der har kloge Svar.

¹⁶Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

¹⁷Den griber en Hund i Øret, som blander sig i uvedkommende Strid.

¹⁷Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

¹⁸Som en vanvittig Mand, der udslynger Gløder, Pile og Død,

¹⁸Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

¹⁹er den, der sviger sin Næste og siger: "Jeg spøger jo kun."

¹⁹Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли [това] на шега?

²⁰Er der intet Brænde, går Ilden ud, er der ingen Bagtaler, stilles Trætte.

²⁰Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

²¹Trækul til Gløder og Brænde til Ild og trættekær Mand til at optænde Kiv.

²¹Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

²²Bagtalerens Ord er som Lækkerbidskener, de synker dybt i Legemets Kamre.

²²Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

²³Som Sølvovertræk på et Lerkar er ondsindet Hjerte bag glatte Læber.

²³Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

²⁴Avindsmand hykler med Læben, i sit Indre huser han Svig;

²⁴Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

²⁵gør han Røsten venlig, tro ham dog ikke, thi i hans Hjerte er syvfold Gru.

²⁵Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

²⁶Den, der dølger sit Had med Svig, hans Ondskab kommer frem i Folkets Forsamling.

²⁶Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

²⁷I Graven, man graver, falder man selv, af Stenen, man vælter, rammes man selv.

²⁷Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

²⁸Løgnetunge giver mange Hug, hyklersk Mund volder Fald.

²⁸Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.