¹Den gudløse flyr, skønt ingen er efter ham; tryg som en Løve er den retfærdige.

¹Нечестивите бягат без да [ги] гони някой, А праведните са смели като млад лъв.

²Ved Voldsmands Brøde opstår Strid, den kvæles af Mand med Forstand.

²От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един [неин управител] продължава дълго време.

³En fattig Tyran, der kuer de ringe, er Regn, der hærger og ej giver Brød.

³Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

⁴Hvo Loven sviger, roser de gudløse, hvo Loven holder, er på Krigsfod med dem.

⁴Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

⁵Ildesindede fatter ej Ret; alt fatter de, som søger HERREN.

⁵Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

⁶Hellere en fattig med lydefri Færd end en, som går Krogveje, er han end rig.

⁶По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак [между] два пътя, макар и да е богат.

⁷Forstandig Søn tager Vare på Loven, men Drankeres Fælle gør sin Fader Skam.

⁷Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

⁸Hvo Velstand øger ved Åger og Opgæld, samler til en, som er mild mod de ringe.

⁸Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

⁹Den, der vender sit Øre fra Loven, endog hans Bøn er en Gru.

⁹Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

¹⁰Leder man retsindige vild på onde Veje, falder man selv i sin Grav; men de lydefri arver Lykke.

¹⁰Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

¹¹Rigmand tykkes sig viis, forstandig Småmand gennemskuer ham.

¹¹Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

¹²Når retfærdige jubler, er Herligheden stor, vinder gudløse frem, skal man lede efter Folk.

¹²Когато тържествуват праведните има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

¹³At dølge sin Synd fører ikke til Held, men bekendes og slippes den, finder man Nåde.

¹³Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

¹⁴Saligt det Menneske, som altid ængstes, men forhærder man sit Hjerte, falder man i Ulykke.

¹⁴Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

¹⁵En brølende Løve, en grådig Bjørn er en gudløs, som styrer et ringe Folk.

¹⁵Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

¹⁶Uforstandig Fyrste øver megen Vold, langt Liv får den, der hader Rov.

¹⁶О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, [Знай], че който мрази грабителство ще продължи дните си.

¹⁷Et Menneske, der tynges af Blodskyld, er på Flugt til sin Grav; man hjælpe ham ikke.

¹⁷Човек, който е товарен с кръвта на [друг] човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

¹⁸Den, som vandrer lydefrit, frelses, men den, som går Krogveje, falder i Graven.

¹⁸Който ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако [между] два пътя изведнъж ще падне.

¹⁹Den mættes med brød, som dyrker sin Jord, med Fattigdom den, der jager efter Tomhed.

¹⁹Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне {Еврейски: Пълен със сиромашия.} сиромашия.

²⁰Ærlig Mand velsignes rigt, men Jag efter Rigdom undgår ej Straf.

²⁰Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

²¹At være partisk er ikke godt, en Mand kan forse sig for en Bid Brød.

²¹Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб [такъв] човек ще извърши престъпление.

²²Misundelig Mand vil i Hast vinde Gods; at Trang kommer over ham, ved han ikke.

²²Който има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.

²³Den, der revser, får Tak til sidst fremfor den, hvis Tunge er slesk.

²³Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

²⁴Stjæle fra Forældre og nægte, at det, er Synd, er at være Fælle med hærgende Mand.

²⁴Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

²⁵Den vindesyge vækker Splid, men den, der stoler på HERREN, kvæges.

²⁵Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

²⁶Den, der stoler på sit Vid, er en Tåbe, men den, der vandrer i Visdom, reddes.

²⁶Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

²⁷Hvo Fattigmand giver, skal intet fattes, men mangefold bandes, hvo Øjnene lukker.

²⁷Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си [от тях] ще има много клетви.

²⁸Vinder gudløse frem, kryber Folk i Skjul; når de omkommer, bliver de retfærdige mange.

²⁸Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.