1Hvo Nakken gør stiv, skønt revset tit, han knuses brat uden Lægedom.
1Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2Er der mange retfærdige, glædes Folket, men råder de gudløse, sukker Folket.
2Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3Hvo Visdom elsker, glæder sin Fader, hvo Skøger omgås, bortødsler Gods.
3Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота [му].
4Kongen grundfæster Landet med Ret, en Udsuger lægger det øde.
4Чрез правосъдие царят утвърждава земята [си]. А който придирва подаръци я съсипва.
5Mand, der smigrer sin Næste, breder et Net for hans Fod.
5Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6I sin Brøde hildes den onde, den retfærdige jubler af Glæde.
6В беззаконието на лош човек има примка, А праведният пее и се радва.
7Den retfærdige kender de ringes Retssag; den gudløse skønner intet.
7Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма [даже] разум, за да я узнае.
8Spottere ophidser Byen, men Vismænd, de stiller Vrede.
8Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9Går Vismand i Rette med Dåre, vredes og ler han, alt preller af.
9Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10De blodtørstige hader lydefri Mand, de retsindige tager sig af ham.
10Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат {Еврейски: Питат.} за живота му.
11En Tåbe slipper al sin Voldsomhed løs, Vismand stiller den omsider.
11Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12En Fyrste, som lytter til Løgnetale, får lufter gudløse Tjenere.
12Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13Fattigmand og Blodsuger mødes, HERREN giver begges Øjne Glans.
13Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.
14En Konge, der dømmer de ringe med Ret, hans Trone står fast evindelig.
14Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15Ris og Revselse, det giver Visdom, uvorn Dreng gør sin Moder Skam.
15Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16Bliver mange gudløse tiltager Synd; retfærdige ser med Fryd deres Fald.
16Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17Tugt din Søn, så kvæger han dig og bringer din Sjæl, hvad der smager.
17Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наслада на душата ти.
18Uden Syner forvildes et Folk; salig den, der vogter på Loven.
18Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19Med Ord lader Træl sig ikke tugte, han fatter dem vel, men adlyder ikke.
19Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20Ser du en Mand, der er hastig til Tale, for en Tåbe er der snarere Håb end for ham.
20Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21Forvænner man sin Træl fra ung, vil han til sidst være Herre.
21Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син {Или: Ще излезе упорит.}.
22Hidsig Mand vækker Strid, vredladen Mand gør megen Synd.
22Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23Et Menneskes Hovmod ydmyger ham, den ydmyge opnår Ære.
23Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24Hæleren hader sit Liv, han hører Forbandelsen, men melder intet.
24Който е съдружник с крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25Frygt for Mennesker leder i Snare, men den, der stoler på HERREN, er bjærget.
25Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26Mange søger en Fyrstes Gunst; Mands Ret er dog fra HERREN.
26Мнозина търсят благоволението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27Urettens Mand er retfærdiges Gru, hvo redeligt vandrer, gudløses Gru.
27Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.