¹Min sjæl, lov Herren! Herren min Gud, du er såre stor! Du er klædt i Højhed og Herlighed,

¹(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

²hyllet i Lys som en Kappe! Himlen spænder du ud som et Telt;

²Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

³du hvælver din Højsal i Vandene, gør Skyerne til din Vogn, farer frem på Vindens Vinger;

³Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

⁴Vindene gør du til Sendebud, Ildsluer til dine Tjenere!

⁴Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;

⁵Du fæsted Jorden på dens Grundvolde, aldrig i Evighed rokkes den;

⁵Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶Verdensdybet hylled den til som en Klædning, Vandene stod over Bjerge.

⁶Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷For din Trusel flyede de, skræmtes bort ved din Tordenrøst,

⁷От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸for op ad Bjerge og ned i Dale til det Sted, du havde beredt dem;

⁸Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹du satte en Grænse, de ej kommer over, så de ikke igen skal tilhylle Jorden.

⁹Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

¹⁰Kilder lod du rinde i Dale, hen mellem Bjerge flød de;

¹⁰[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹¹de læsker al Markens Vildt, Vildæsler slukker deres Tørst;

¹¹Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;

¹²over dem bygger Himlens Fugle, mellem Grenene lyder deres Kvidder.

¹²При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹³Fra din Højsal vander du Bjergene, Jorden mættes fra dine Skyer;

¹³[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;

¹⁴du lader Græs gro frem til Kvæget og Urter til Menneskets Tjeneste, så du frembringer Brød af Jorden

¹⁴Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁵og Vin, der glæder Menneskets Hjerte, og lader Ansigtet glinse af Olie, og Brødet skal styrke Menneskets Hjerte.

¹⁵И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁶HERRENs Træer bliver mætte, Libanons Cedre, som han har plantet,

¹⁶Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁷hvor Fuglene bygger sig Rede; i Cypresser har Storken sin Bolig.

¹⁷Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁸Højfjeldet er for Stenbukken, Klipperne Grævlingens Tilflugt.

¹⁸Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁹Du skabte Månen for Festernes Skyld, Solen kender sin Nedgangs Tid;

¹⁹Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.

²⁰du sender Mørke, Natten kommer, da rører sig alle Skovens Dyr;

²⁰Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²¹de unge Løver brøler efter Rov, de kræver deres Føde af Gud.

²¹Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²²De sniger sig bort, når Sol står op, og lægger sig i deres Huler;

²²Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²³Mennesket går til sit Dagværk, ud til sin Gerning, til Kvæld falder på.

²³Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²⁴Hvor mange er dine Gerninger, HERRE, du gjorde dem alle med Visdom; Jorden er fuld af, hvad du har skabt!

²⁴Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁵Der er Havet, stort og vidt, der vrimler det uden Tal af Dyr, både små og store;

²⁵Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.

²⁶Skibene farer der, Livjatan, som du danned til Leg deri.

²⁶Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁷De bier alle på dig, at du skal give dem Føde i Tide;

²⁷Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁸du giver dem den, og de sanker, du åbner din Hånd, og de mættes med godt.

²⁸Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,

²⁹Du skjuler dit Åsyn, og de forfærdes; du tager deres Ånd, og de dør og vender tilbage til Støvet;

²⁹Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

³⁰du sender din Ånd, og de skabes, Jordens Åsyn fornyer du.

³⁰Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³¹HERRENs Herlighed vare evindelig, HERREN glæde sig ved sine Værker!

³¹Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³²Et Blik fra ham, og Jorden skælver, et Stød fra ham, og Bjergene ryger

³²Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³³Jeg vil synge for HERREN, så længe jeg lever, lovsynge min Gud, den Tid jeg er til.

³³Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³⁴Min Sang være ham til Behag, jeg har min Glæde i HERREN.

³⁴Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁵Måtte Syndere svinde fra Jorden og gudløse ikke mer være til! Min Sjæl, lov HERREN! Halleluja!

³⁵Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.