¹Halleluja! Lov Herren, thi han er god, thi hans miskundhed varer evindelig!

¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

²Hvo kan opregne Herrens vældige gerninger, finde ord til at kundgøre al hans pris?

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³Salige de, der holder på ret, som altid øver retfærdighed!

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

⁴Husk os, Herre, når dit folk finder nåde, lad os få godt af din frelse,

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵at vi må se dine udvalgtes lykke, glæde os ved dit folks glæde og med din arvelod prise vor lykke!

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶Vi syndede som vore Fædre, handlede ilde og gudløst.

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁷Vore Fædre i Ægypten ænsede ej dine Undere, kom ikke din store Miskundhed i Hu, stod den Højeste imod ved det røde Hav.

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁸Dog frelste han dem for sit Navns Skyld, for at gøre sin Vælde kendt;

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁹han trued det røde Hav, og det tørrede ud, han førte dem gennem Dybet som gennem en Ørk;

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

¹⁰han fried dem af deres Avindsmænds Hånd og udløste dem fra Fjendens Hånd;

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹¹Vandet skjulte dem, som trængte dem, ikke een blev tilbage af dem;

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹²da troede de på hans Ord og kvad en Sang til hans Pris.

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹³Men de glemte snart hans Gerninger, biede ej på hans Råd;

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹⁴de grebes af Attrå i Ørkenen, i Ødemarken fristed de Gud;

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁵så gav han dem det, de kræved og sendte dem Lede i Sjælen.

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁶De bar Avind mod Moses i Lejren, mod Aron, HERRENs hellige;

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁷Jorden åbned sig, slugte Datan, lukked sig over Abirams Flok;

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁸Ilden rasede i deres Flok, Luen brændte de gudløse op.

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁹De lavede en Kalv ved Horeb og tilbad det støbte Billed;

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

²⁰de byttede deres Herlighed bort for et Billed af en Okse, hvis Føde er Græs;

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²¹de glemte Gud, deres Frelser, som øvede store Ting i Ægypten,

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²²Undere i Kamiternes Land, frygtelige Ting ved det røde Hav.

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²³Da tænkte han på at udrydde dem, men Moses, hans udvalgte Mand, stilled sig i Gabet for hans Åsyn for at hindre, at hans Vrede lagde øde.

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²⁴De vraged det yndige Land og troede ikke hans Ord,

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁵men knurrede i deres Telte og hørte ikke på HERREN;

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁶da løfted han Hånden og svor at lade dem falde i Ørkenen,

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁷splitte deres Sæd blandt Folkene, sprede dem rundt i Landene.

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁸De holdt til med Ba'al-Peor og åd af de dødes Ofre;

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁹de krænked ham med deres Gerninger, og Plage brød løs iblandt dem.

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

³⁰Da stod Pinehas frem og holdt Dom, og Plagen blev bragt til at standse,

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³¹og det regnedes ham til Retfærdighed fra Slægt til Slægt, evindelig.

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³²De vakte hans Vrede ved Meribas Vand, og for deres Skyld gik det Moses ilde;

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³³thi de stod hans Ånd imod, og han talte uoverlagte Ord.

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³⁴De udryddede ikke de Folk, som HERREN havde sagt, de skulde,

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁵med Hedninger blandede de sig og gjorde deres Gerninger efter;

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁶deres Gudebilleder dyrkede de, og disse blev dem en Snare;

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁷til Dæmonerne ofrede de, og det både Sønner og Døtre;

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁸de udgød uskyldigt Blod, deres Sønners og Døtres Blod, som de ofred til Kana'ans Guder, og Landet blev smittet ved Blod;

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁹de blev urene ved deres Gerninger, bolede ved deres idrætter.

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

⁴⁰Da blev HERREN vred på sit Folk og væmmedes ved sin Arv;

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴¹han gav dem i Folkenes Hånd, deres Avindsmænd blev deres Herrer;

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴²deres Fjendervoldte dem Trængsel, de kuedes under deres Hånd.

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴³Han frelste dem Gang på Gang, men de stod egensindigt imod og sygnede hen i Brøden;

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴⁴dog så han til dem i Trængslen, så snart han hørte dem klage;

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁵han kom sin Pagt i Hu og ynkedes efter sin store Miskundhed;

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁶han lod dem finde Barmhjertighed hos alle, der tog dem til Fange.

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁷Frels os, HERRE vor Gud, du samle os sammen fra Folkene, at vi må love dit hellige Navn, med Stolthed synge din Pris.

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁸Lovet være HERREN, Israels Gud, fra Evighed og til Evighed! Og alt Folket svare Amen!

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.