1Halleluja! Lov Herren, thi han er god, thi hans Miskundhed varer evindelig!
1(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост [трае] до века.
2Så skal HERRENs genløste sige, de, han løste af Fjendens Hånd
2[Така] нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3og samlede ind fra Landene, fra Øst og Vest, fra Nord og fra Havet.
3Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4I den øde Ørk for de vild, fandt ikke Vej til beboet By,
4[Едни] се скитат по пустинята, [по] усамотен път, Без да намират населен град
5de led både Sult og Tørst, deres Sjæl var ved at vansmægte;
5Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6men de råbte til HERREN i Nøden, han frelste dem at deres Trængsler
6Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7og førte dem ad rette Vej, så de kom til beboet By.
7И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn.
8Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9Thi han mættede den vansmægtende Sjæl og fyldte den sultne med godt.
9Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10De sad i Mulm og Mørke, bundne i pine og Jern,
10[Други] седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11fordi de havde stået Guds Ord imod og ringeagtet den Højestes Råd.
11Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12Deres Hjerte var knuget af Kummer, de faldt, der var ingen, som hjalp;
12Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да [им] помогне.
13men de råbte til HERREN i Nøden, han frelste dem af deres Trængsler,
13Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14førte dem ud af Mørket og Mulmet og sønderrev deres Bånd.
14Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn.
15Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16Thi han sprængte Døre af Kobber og sønderslog Slåer af Jern.
16Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17De sygnede hen for Synd og led for Brødes Skyld,
17[А пък] безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18de væmmedes ved al Slags Mad, de kom Dødens Porte nær
18Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19men de råbte til Herren i Nøden, han frelste dem af deres Trængsler,
19Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20sendte sit Ord og lægede dem og frelste deres Liv fra Graven.
20Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].
21Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn
21Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22og ofre Lovprisningsofre og med Jubel forkynnde hans Gerninger.
22И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23De for ud på Havet i Skibe, drev Handel på vældige Vande,
23Ония [пък], които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24blev Vidne til HERRENs Gerninger, hans Underværker i Dybet;
24Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25han bød, og et Stormvejr rejste sig, Bølgerne tårnedes op;
25Защото, [когато] заповядва и дига бурния вятър, Който повдига [морските] вълни,
26mod Himlen steg de, i Dybet sank de, i Ulykken svandt deres Mod;
26Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27de tumled og raved som drukne, borte var al deres Visdom;
27Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28men de råbte til HERREN i Nøden, han frelste dem af deres Trængsler,
28Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29skiftede Stormen til Stille, så Havets Bølger tav;
29Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30og glade blev de, fordi det stilned; han førte dem til Havnen, de søgte.
30Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31Lad dem takke HERREN for hans Miskundhed, for hans Underværker mod Menneskens Børn,
31Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32ophøje ham i Folkets Forsamling og prise ham i de Ældstes Kreds!
32Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
33Floder gør han til Ørken og Kilder til øde Land,
33Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34til Saltsteppe frugtbart Land for Ondskabens Skyld hos dem, som - bor der.
34Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35Ørken gør han til Vanddrag, det tørre Land til Kilder;
35Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36der lader han sultne bo, så de grunder en By at bo i,
36И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37tilsår Marker og planter Vin og høster Afgrødens Frugt.
37И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38Han velsigner dem, de bliver mange, han lader det ikke skorte på Kvæg.
38Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39De bliver få og segner under Modgangs og Kummers Tryk,
39Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40han udøser Hån over Fyrster og lader dem rave i vejløst Øde.
40Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41Men han løfter den fattige op af hans Nød og gør deres Slægter som Hjorde;
41А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42de oprigtige ser det og glædes, men al Ondskab lukker sin Mund.
42Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43Hvo som er viis, han mærke sig det og lægge sig HERRENs Nåde på Sinde!
43Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват [човеците] за Господните милости.