1Ikke os, o Herre, ikke os, men dit navn, det give du ære for din Miskundheds og Trofastheds Skyld!
1(По слав. продължение от 113). (9)Не нам, Господи, не нам, Но на Своето име дай слава, Заради милостта Си и заради верността Си.
2Hvi skal Folkene sige: "Hvor er dog deres Gud?"
2(10)Защо да рекат народите: Где е сега техният Бог?
3Vor Gud, han er i Himlen; alt, hvad han vil, det gør han!
3(11)Нашият Бог е на небето; Прави всичко що Му е угодно.
4Deres Billeder er Sølv og Guld, Værk af Menneskehænder;
4(12)Техните идоли са сребро и злато, Направа на човешките ръце.
5de har Mund, men taler ikke, Øjne, men ser dog ej;
5(13)Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
6de har Ører, men hører ikke, Næse men lugter dog ej;
6(14)Уши имат, но не чуват; Ноздри имат, но не миришат;
7de har Hænder, men føler ikke, Fødder, men går dog ej, deres Strube frembringer ikke en Lyd.
7(15)Ръце имат, но не пипат; Нозе имат, но не ходят; Нито издават глас от гърлото си.
8Som dem skal de, der lavede dem, blive, enhver, som stoler på dem!
8(16)Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
9Israel stoler på HERREN, han er deres Hjælp og Skjold;
9(17)Израилю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
10Arons Hus stoler på HERREN, han er deres Hjælp og Skjold;
10(18)Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
11de, som frygter HERREN, stoler på ham, han er deres Hjælp og Skjold.
11(19)Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит.
12HERREN kommer os i Hu, velsigner, velsigner Israels Hus, velsigner Arons Hus,
12(20)Господ си спомни за нас; ще ни благослови; Ще благослови Израилевия дом; Ще благослови Аароновия дом.
13velsigner dem, der frygter HERREN, og det både små og store.
13(21)Ще благослови ония, които се боят от Господа, И малки и големи.
14HERREN lader eder vokse i Tal, eder og eders Børn;
14(22)Дано Господ ви умножава повече и повече - Вас и чадата ви.
15velsignet er I af HERREN, Himlens og Jordens Skaber.
15(23)Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.
16Himlen er HERRENs Himmel, men Jorden gav han til Menneskens Børn.
16(24)Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,
17De døde priser ej HERREN, ingen af dem, der steg ned i det tavse.
17(25)Мъртвите не хвалят Господа, Нито ония, които слизат в [мястото на] мълчанието;
18Men vi, vi lover HERREN, fra nu og til evig Tid!
18(26)Но ние ще благославяме Господа От сега и до века. Алилуия.