¹(Af David.) Jeg vil prise dig HERRE, at hele lovsynge dig for Guderne;

¹(По слав. 137) Давидов [псалом]. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

²jeg vil tilbede, vendt mod dit hellige Tempel, og mere end alt vil jeg prise dit Navn for din Miskundheds og Trofastheds Skyld; thi du har herliggjort dit Ord.

²Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

³Den Dag jeg råbte, svared du mig, du gav mig Mod, i min Sjæl kom Styrke.

³В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

⁴Alle Jordens Konger skal prise dig, HERRE, når de hører din Munds Ord,

⁴Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁵og synge om HERRENs Veje; thi stor er HERRENs Ære,

⁵Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁶thi HERREN er ophøjet, ser til den ringe, han kender den stolte i Frastand.

⁶Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁷Går jeg i Trængsel, du værger mig Livet, mod Fjendernes Vrede udrækker du Hånden, din højre bringer mig Frelse.

⁷Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁸HERREN vil føre det igennem for mig, din Miskundhed, HERRE, varer evindelig. Opgiv ej dine Hænders Værk!

⁸Господ ще извърши това, което [е потребно] за мене. Господи, понеже милостта Ти [трае] до века, Не оставяй делата на Своите ръце.