¹(En bøn af David.) HERRE, hør en retfærdig Sag, lyt til min Klage lån Øre til Bøn fra svigløse Læber!

¹(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която [принасям] с искрени устни.

²Fra dig skal min Ret udgå, thi hvad ret er, ser dine Øjne.

²Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³Prøv mit Hjerte, se efter om Natten, ransag mig, du finder ej Svig hos mig.

³Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴Ej synded min Mund, hvad end Mennesker gjorde; ved dine Læbers Ord vogted jeg mig for Voldsmænds Veje;

⁴Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵mine Skridt har holdt dine Spor, jeg vaklede ej på min Gang.

⁵Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶Jeg råber til dig, thi du svarer mig, Gud, bøj Øret til mig, hør på mit Ord!

⁶Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, [и] послушай думите ми.

⁷Vis, dig underfuldt nådig, du Frelser for dem, der tyr til din højre for Fjender!

⁷Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите [на Тебе]. От ония, които въстават [против тях].

⁸Vogt mig som Øjestenen, skjul mig i dine Vingers Skygge

⁸Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

⁹for gudløse, der øver Vold imod mig, glubske Fjender, som omringer mig;

⁹От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

¹⁰de har lukket deres Hjerte med Fedt, deres Mund fører Hovmodstale.

¹⁰Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

¹¹De omringer os, overalt hvor vi går, de sigter på at slå os til Jorden.

¹¹Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да [ни] тръшнат на земята;

¹²De er som den rovgridske Løve, den unge Løve, der ligger på Lur.

¹²Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

¹³Rejs dig, HERRE, træd ham i Møde, kast ham til Jorden, fri med dit Sværd min Sjæl fra den gudløses Vold,

¹³Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

¹⁴fra Mændene, HERRE, med din Hånd, fra dødelige Mænd - lad dem få deres Del i levende Live! Fyld deres Bug med dit Forråd af Vrede, lad Børnene mættes dermed og efterlade deres Børn, hvad de levner!

¹⁴От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в [тоя] живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

¹⁵Men jeg skal i Retfærd skue dit Åsyn, mættes ved din Skikkelse, når jeg vågner.

¹⁵А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.