1(Til sangmesteren. Af HERRENS tjener David, som sang HERREN denne sang, dengang HERREN havde frelst ham af alle hans fjenders og af Sauls hånd. Han sang:) HERRE, jeg har dig hjerteligt kær, min Styrke!
1(По слав. 17). За първия певец. [Псалом] на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2HERRE, min Klippe, min Borg. min Befrier, min Gud, mit Bjerg, hvortil jeg tyr, mit Skjold, mit Frelseshorn, mit Værn!
2Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
3Jeg påkalder HERREN, den Højlovede, og frelses fra mine Fjender.
3Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4Dødens Reb omsluttede mig, Ødelæggelsens Strømme forfærdede mig,
4Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5Dødsrigets Reb omspændte mig, Dødens Snarer faldt over mig;
5Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6i min Vånde påkaldte jeg HERREN og råbte til min Gud. Han hørte min Røst fra sin Helligdom, mit Råb fandt ind til hans Ører!
6В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7Da rystede Jorden og skjalv, Bjergenes Grundvolde bæved og rysted, thi hans Vrede blussede op.
7Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8Røg for ud af hans Næse, fortærende Ild af hans Mund, Gløder gnistrede fra ham.
8Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9Han sænkede Himlen, steg ned med Skymulm under sine Fødder;
9Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10båret af Keruber fløj han, svæved på Vindens Vinger;
10Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
11han omgav sig med Mulm som en Bolig, mørke Vandmasser, vandfyldte Skyer.
11Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12Fra Glansen foran ham for der Hagl og Ildgløder gennem hans Skyer.
12От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13HERREN tordnede fra Himlen, den Højeste lod høre sin Røst, Hagl og Ildgløder.
13И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14Han udslyngede Pile, adsplittede dem, Lyn i Mængde og skræmmede dem.
14И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15Vandenes Bund kom til Syne, Jordens Grundvolde blottedes ved din Trusel, HERRE, for din Vredes Pust.
15Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16Han udrakte Hånden fra det høje og greb mig, drog mig op af de vældige Vande,
16Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17frelste mig fra mine mægtige Fjender, fra mine Avindsmænd; de var mig for stærke.
17Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18På min Ulykkes Dag faldt de over mig, men HERREN blev mig til Værn.
18Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19Han førte mig ud i åbent Land, han frelste mig, thi han havde Behag i mig.
19И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20HERREN gengældte mig efter min Retfærd, lønned mig efter mine Hænders Uskyld;
20Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21thi jeg holdt mig til HERRENs Veje, svigted i Gudløshed ikke min Gud
21Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22hans Bud stod mig alle for Øje, hans Lov skød jeg ikke fra mig.
22Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23Ustraffelig var jeg for ham og vogtede mig for Brøde.
23Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24HERREN lønned mig efter min Retfærd, mine Hænders Uskyld, som stod ham for Øje!
24Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25Du viser dig from mod den fromme, retsindig mod den retsindige,
25Към милостивия, [Господи], милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26du viser dig ren mod den rene og vrang mod den svigefulde.
26Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27De arme giver du Frelse, hovmodiges Øjne Skam!
27Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28Ja, min Lampe lader du lyse, HERRE, min Gud opklarer mit Mørke.
28Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.
29Thi ved din Hjælp søndrer jeg Mure, ved min Guds Hjælp springer jeg over Volde.
29Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30Fuldkommen er Guds Vej, lutret er HERRENs Ord. Han er et Skjold for alle, der sætter deres Lid til ham.
30Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31Ja, hvem er Gud uden HERREN, hvem er en Klippe uden vor Gud,
31Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32den Gud, der omgjorded mig med Kraft, jævnede Vejen for mig,
32Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33gjorde mine Fødder som Hindens og gav mig Fodfæste på Højene,
33Той прави нозете ми като [нозете] на елените, И ме поставя на високите ми места.
34oplærte min Hånd til Krig, så mine Arme spændte Kobberbuen!
34Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35Du gav mig din Frelses Skjold, din højre støttede mig, din Nedladelse gjorde mig stor;
35Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
36du skaffede Plads for mine Skridt, mine Ankler vaklede ikke.
36Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37Jeg jog mine Fjender, indhentede dem, vendte først om, da de var gjort til intet,
37Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38slog dem ned, så de ej kunde rejse sig, men lå faldne under min Fod.
38Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39Du omgjorded mig med Kraft til Kampen, mine Modstandere tvang du i Knæ for mig;
39Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40du slog mine Fjender på Flugt, mine Avindsmænd rydded jeg af Vejen.
40Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41De råbte, men ingen hjalp, til HERREN, han svared dem ikke.
41Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42Jeg knuste dem som Støv for Vinden, fejed dem bort som Gadeskarn.
42Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43Du friede mig af Folkekampe, du satte mig til Folkeslags Høvding; nu tjener mig ukendte Folk;
43Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, [когото] не познавах, слугува на мене,
44hører de om mig, lyder de mig, Udlandets Sønner kryber for mig;
44Щом чуха за мене, те ме и послушаха; [Даже] чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45Udlandets Sønner vansmægter, slæber sig frem af deres Skjul.
45Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46HERREN lever, højlovet min Klippe, ophøjet være min Frelses Gud,
46Жив е Господ, и благословена [да бъде] Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47den Gud, som giver mig Hævn, tvinger Folkeslag under min Fod
47Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48og frier mig fra mine vrede Fjender! Du ophøjer mig over mine Modstandere, fra Voldsmænd frelser du mig.
48Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49HERRE, derfor priser jeg dig blandt Folkene og lovsynger dit Navn,
49Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50du, som kraftig hjælper din Konge og viser din Salvede Miskundhed, David og hans Æt evindelig.
50[Ти си], който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.