¹(Af David.) HERRE, træt med dem, der trætter med mig, strid imod dem, der strider mod mig,

¹(По слав. 34). Давидов [псалом. ] Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

²grib dit Skjold og dit Værge, rejs dig og hjælp mig,

²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

³tag Spyd og Økse frem mod dem, der forfølger mig, sig til min Sjæl: "Jeg er din Frelse!"

³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

⁴Lad dem beskæmmes og blues, som vil mig til Livs, og de, der ønsker mig ondt, lad dem rødmende vige,

⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат [да погубят] душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁵de blive som Avner for Vinden, og HERRENs Engel nedstøde dem,

⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁶deres Vej blive mørk og glat, og HERRENs Engel forfølge dem!

⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁷Thi uden Grund har de sat deres Garn for mig, gravet min Sjæl en Grav.

⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха [яма] за душата ми.

⁸Lad Undergang uventet ramme ham, lad Garnet, han satte, hilde ham selv, lad ham falde i Graven.

⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁹Min Sjæl skal juble i HERREN, glædes ved hans Frelse,

⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

¹⁰alle mine Ledemod sige: "HERRE, hvo er som du, du, som frelser den arme fra hans Overmand, den arme og fattige fra Røveren!"

¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹¹Falske Vidner står frem, de spørger mig om, hvad jeg ej kender til;

¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за [неща], за които аз не зная [нищо]

¹²de lønner mig godt med ondt, min Sjæl er forladt.

¹²Въздават ми зло за добро, [За да бъде] в оскъдност душата ми.

¹³Da de var syge, gik jeg i Sæk, med Faste spæged jeg mig, jeg bad med sænket Hoved,

¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми [и се повтаряше;]

¹⁴som var det en Ven eller Broder; jeg gik, som sørged jeg over min Moder, knuget af Sorg.

¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁵Men nu jeg vakler, glæder de sig, de stimler sammen, Uslinger, fremmede for mig, stimler sammen imod mig, håner mig uden Ophør;

¹⁵Но когато накуцвах в [пътя си], те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха [ме] без да престават.

¹⁶for min Venlighed dænger de mig med Hån, de skærer Tænder imod mig.

¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁷Herre, hvor længe vil du se til? Frels dog min Sjæl fra deres Brøl, min eneste fra Løver.

¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми [душа.]} от [тия] лъвове.

¹⁸Jeg vil takke dig i en stor Forsamling, love dig blandt mange Folk.

¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁹Lad ej dem, som med Urette er mine Fjender, glæde sig over mig, lad ej dem, som hader mig uden Grund, sende spotske Blikke!

¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

²⁰Thi de taler ej Fred mod de stille i Landet udtænker de Svig;

²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²¹de spærrer Munden op imod mig og siger: "Ha, ha! Vi så det med egne Øjne!"

²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²²Du så det, HERRE, vær ikke tavs, Herre, hold dig ej borte fra mig;

²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²³rejs dig, vågn op for min Ret, for min Sag, min Gud og Herre,

²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²⁴døm mig efter din Retfærd HERRE, min Gud, lad dem ikke glæde sig over mig

²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁵Og sige i Hjertet: "Ha! som vi ønsked!" lad dem ikke sige: "Vi slugte ham!"

²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни [се изпълни. ]Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁶Til Skam og Skændsel blive enhver, hvem min Ulykke glæder; lad dem, der hovmoder sig over mig, hyldes i Spot og Spe.

²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно [всички] Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁷Men de, der vil min Ret, lad dem juble og glæde sig, stadigen sige: "Lovet være HERREN, som under sin Tjener Fred!"

²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁸Min Tunge skal forkynde din Retfærd, Dagen igennem din Pris.

²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.