¹(En salme af Asaf.) Gud, Gud HERREN talede og stævnede Jorden hid fra Sol i Opgang til Sol i Bjærge;

¹(По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.

²fra Zion, Skønhedens Krone, viste Gud sig i Stråleglans

²От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

³vor Gud komme og tie ikke! - Foran ham gik fortærende Ild, omkring ham rasede Storm;

³Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.

⁴han stævnede Himlen deroppe hid og Jorden for at dømme sit Folk:

⁴Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, [казвайки:]

⁵"Saml mig mine fromme, der sluttede Pagt med mig ved Ofre!"

⁵Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.

⁶Og Himlen forkyndte hans Retfærd, at Gud er den, der dømmer. Sela.

⁶И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)

⁷Hør, mit Folk, jeg vil tale, Israel, jeg vil vidne imod dig, Gud, din Gud er jeg!

⁷Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.

⁸Jeg laster dig ikke for dine Slagtofre, dine Brændofre har jeg jo stadig for Øje;

⁸Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, [които] са винаги пред Мене,

⁹jeg tager ej Tyre fra dit Hus eller Bukke fra dine Stalde;

⁹Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;

¹⁰thi mig tilhører alt Skovens Vildt, Dyrene på de tusinde Bjerge;

¹⁰Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.

¹¹jeg kender alle Bjergenes Fugle, har rede på Markens Vrimmel.

¹¹Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.

¹²Om jeg hungred, jeg sagde det ikke til dig, thi mit er Jorderig og dets Fylde!

¹²Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

¹³Mon jeg æder Tyres Kød eller drikker Bukkes Blod?

¹³Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?

¹⁴Lovsang skal du ofre til Gud og holde den Højeste dine Løfter.

¹⁴Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;

¹⁵Og kald på mig på Nødens Dag; jeg vil udfri dig, og du skal ære mig,

¹⁵И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

¹⁶Men til Den gudløse siger Gud: Hvi regner du op mine Bud og fører min Pagt i Munden,

¹⁶Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,

¹⁷når du dog hader Tugt og kaster mine Ord bag din Ryg?

¹⁷Тъй като [сам] ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?

¹⁸Ser du en Tyv, slår du Følge med ham, med Horkarle bolder du til,

¹⁸Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.

¹⁹slipper Munden løs med ondt, din Tunge bærer på Svig.

¹⁹Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.

²⁰Du sidder og skænder din Broder, bagtaler din Moders Søn;

²⁰Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.

²¹det gør du, og jeg skulde tie, og du skulde tænke, jeg er som du! Revse dig vil jeg og gøre dig det klart.

²¹Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; [Но] Аз ще те изоблича, и ще изредя [всичко това] пред очите ти.

²²Mærk jer det, I, som glemmer Gud, at jeg ikke skal rive jer redningsløst sønder.

²²Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да [ви] разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

²³Den, der ofrer Taksigelse, ærer mig; den, der agter på Vejen, lader jeg se Guds Frelse.

²³Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.