1(Til sangmesteren. Al-tasjhet. Af David. En miktam, da Saul sendte folk, som skulle vogte huset for at dræbe ham.) Fri mig fra mine Fjender, min Gud, bjærg mig fra dem, der rejser sig mod mig;
1(По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати [стражи] да пазят къщата, [в която бе Давид], за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2fri mig fra Udådsmænd, frels mig fra blodstænkte Mænd!
2Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3Thi se, de lurer efter min Sjæl, stærke Mænd stimler sammen imod mig, uden at jeg har Skyld eller Brøde.
3Защото, ето, причакват [за да уловят] душата ми; Силните се събират против мене, Не [за] мое престъпление, Господи, нито [за] мой грях.
4Uden at jeg har forbrudt mig, HERRE, stormer de frem og stiller sig op. Vågn op og kom mig i Møde, se til!
4Без [да има в мене] вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.
5Du er jo HERREN, Hærskarers Gud, Israels Gud. Vågn op og hjemsøg alle Folkene, skån ej een af de troløse Niddinger! - Sela.
5Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).
6Ved Aften kommer de tilbage, hyler som Hunde og stryger gennem Byen!
6Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7Se, deres Mund løber over, på deres Læber er Sværd, thi: "Hvem skulde høre det?"
7Ето, те бълват [думи] с устата си; Мечове [има] в устните им, Понеже, [думат те]: Кой слуша?
8Men du, o HERRE, du ler ad dem, du spotter alle Folk,
8Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9dig vil jeg lovsynge, du, min Styrke, thi Gud er mit Værn;
9О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.
10med Nåde kommer min Gud mig i Møde, Gud lader mig se mine Fjender med Fryd!
10Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя [повалянето] на ония, които ме причакват.
11Slå dem ikke ihjel, at ikke mit Folk skal glemme, gør dem hjemløse med din Vælde og styrt dem,
11Да ги не убиеш, да не би да забравят [това] моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.
12giv dem hen, o Herre, i Mundens Synd, i Læbernes Ord, og lad dem hildes i deres Hovmod for de Eder og Løgne, de siger;
12[Поради] греха на устата си, [поради] думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13udryd dem i Vrede, gør Ende på dem, så man kan kende til Jordens Ender, at Gud er Hersker i Jakob! - Sela.
13Довърши [ги] с гняв, довърши [ги] да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова [И] до краищата на земята. (Села).
14Ved Aften kommer de tilbage, hyler som Hunde og stryger gennem Byen,
14Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15vanker rundt efter Føde og knurrer, når de ikke mættes.
15Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта[ ненаситени].
16Men jeg, jeg vil synge om din Styrke, juble hver Morgen over din Nåde; thi du blev mig et Værn, en Tilflugt på Nødens Dag.
16А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17Dig vil jeg lovsynge, du, min Styrke, thi Gud er mit Værn, min nådige Gud.
17О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото [Ти], Боже, милостиви мой Бог, [Си] крепост моя.