¹(Til sangmesteren. En salme af David. En sang.) Lovsang tilkommer dig på Zion,o Gud, dig indfrier man Løfter, du, som hører Bønner;

¹(По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

²alt Kød kommer til dig, når Brøden tynger.

²Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

³Vore Overtrædelser blev os for svare, du tilgiver dem.

³Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

⁴Salig den, du udvælger, lader bo i dine Forgårde! Vi mættes af dit Huses Rigdom, dit Tempels Hellighed.

⁴Блажен [човекът, когото] избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

⁵Du svarer os underfuldt i Retfærd, vor Frelses Gud, du Tilflugt for den vide Jord, for fjerne Strande,

⁵С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

⁶du, som grundfæster Bjerge med Vælde, omgjorde med Kraft,

⁶Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

⁷du, som dæmper Havenes Brusen, deres Bølgers Brusen og Folkefærds Larm,

⁷Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

⁸så Folk ved Verdens Ende gruer for dine Tegn; hvor Morgen og Aften oprinder, bringer du Jubel.

⁸Така и тия, които живеят по краищата [на земята], се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

⁹Du så til Landet, vanded det, gjorde det såre rigt, Guds Bæk er fuld af Vand, du bereder dets Korn,

⁹Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил [земята:]

¹⁰du vander dets Furer, jævner knoldene, bløder det med Regn, velsigner dets Sæd.

¹⁰Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

¹¹Med din Herlighed kroner du Året, dine Vognspor flyder af Fedme;

¹¹Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

¹²de øde Græsgange flyder, med Jubel omgjordes Højene;

¹²Пасбищата на пустинята капят [от изобилията си], И хълмовете се опасват с радост;

¹³Engene klædes med Får, Dalene hylles i Korn, i Jubel bryder de ud og synger!

¹³Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.