1(En Salme af Asaf.) Visselig, god er Gud mod Israel; mod dem, der er rene af Hjertet!
1(По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2Mine Fødder var nær ved at snuble, mine Skridt var lige ved at glide;
2А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3thi over Dårerne græmmed jeg mig, jeg så, at det gik de gudløse vel;
3Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4thi de kender ikke til Kvaler, deres Livskraft er frisk og sund;
4Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5de kender ikke til menneskelig Nød, de plages ikke som andre.
5Не са в [общите] човешки трудове Нито са измъчвани, като [другите] човеци.
6Derfor har de Hovmod til Halssmykke, Vold er Kappen, de svøber sig i.
6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича [като] дреха.
7Deres Brøde udgår af deres Indre, Hjertets Tanker bryder igennem.
7Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8I det dybe taler de ondt, i det høje fører de Urettens Tale,
8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9de løfter Munden mod Himlen, Tungen farer om på Jorden.
9Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10Derfor vender mit Folk sig hid og drikker Vand i fulde Drag.
10Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна [чаша] се изпива от тях.
11De siger: "Hvor skulde Gud vel vide det, skulde den Højeste kende dertil?"
11И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12Se, det er de gudløses kår, altid i Tryghed, voksende Velstand!
12Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13Forgæves holdt jeg mit Hjerte rent og tvætted mine Hænder i Uskyld,
13Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14jeg plagedes Dagen igennem, blev revset på ny hver Morgen!
14Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15Men jeg tænkte: "Taler jeg så, se, da er jeg troløs imod dine Sønners Slægt."
15Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16Så grundede jeg på at forstå det, møjsommeligt var det i mine Øjne,
16И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17Til jeg kom ind i Guds Helligdomme, skønned, hvordan deres Endeligt bliver:
17До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18Du sætter dem jo på glatte Steder, i Undergang styrter du dem.
18Ти наистина си ги турил на плъзгави [места], Тръшнал си ги на разорение.
19Hvor brat de dog lægges øde, går under, det ender med Rædsel!
19Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20De er som en Drøm, når man vågner, man vågner og regner sit Syn for intet.
20Както [се презира] съновидение, когато се събуди [някой, ]Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21Så længe mit Hjerte var bittert og det nagede i mine Nyrer,
21Но [тогава] моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22var jeg et Dyr og fattede intet, jeg var for dig som Kvæg.
22До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23Dog bliver jeg altid hos dig, du holder mig fast om min højre;
23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24du leder mig med dit Råd og tager mig siden bort i Herlighed.
24Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш [в] слава.
25Hvem har jeg i Himlen? Og har jeg blot dig, da attrår jeg intet på Jorden!
25Кого имам на небето [освен Тебе?] И на земята не желая [другиго] освен Тебе.
26Lad kun mit Kød og mit Hjerte vansmægte, Gud er mit Hjertes Klippe, min Del for evigt.
26Чезне плътта ми и сърцето ми; [Но] Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27Thi de, der fjerner sig fra dig, går under, - du udsletter hver, som er dig utro.
27Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28Men at leve Gud nær er min Lykke, min Lid har jeg sat til den Herre HERREN, at jeg kan vidne om alle dine Gerninger.
28Но за мене е добре да се приближа при Бога; [Тебе], Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.