1(En maskil af Asaf.) Hvorfor har du, Gud, stødt os bort for evig, hvi ryger din Vrede mod Hjorden, du røgter?
1(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2Kom din Menighed i Hu, som du fordum vandt dig, - du udløste den til din Ejendoms Stamme - Zions Bjerg, hvor du har din Bolig.
2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.
3Løft dine Fjed til de evige Tomter: Fjenden lagde alt i Helligdommen øde.
3Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4Dine Fjender brøled i dit Samlingshus, satte deres Tegn som Tegn deri.
4Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5Det så ud, som når man løfter Økser i Skovens Tykning.
5Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6Og alt det udskårne Træværk der! De hugged det sønder med Økse og Hammer.
6И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7På din Helligdom satte de Ild, de skændede og nedrev dit Navns Bolig.
7Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.
8De tænkte: "Til Hobe udrydder vi dem!" De brændte alle Guds Samlingshuse i Landet.
8Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9Vore Tegn, dem ser vi ikke, Profeter findes ej mer; hvor længe, ved ingen af os.
9Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].
10Hvor længe, o Gud, skal vor Modstander smæde, Fjenden blive ved at håne dit Navn?
10До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11Hvorfor holder du din Hånd tilbage og skjuler din højre i Kappens Fold?
11Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].
12Vor Konge fra fordums Tid er dog Gud, som udførte Frelsens Værk i Landet.
12А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13Du kløvede Havet med Vælde, knuste på Vandet Dragernes Hoved;
13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14du søndrede Hovederne på Livjatan og gav dem som Æde til Ørkenens Dyr;
14Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15Kilde og Bæk lod du vælde frem, du udtørred stedseflydende Strømme;
15Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16din er Dagen, og din er Natten, du grundlagde Lys og Sol,
16Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17du fastsatte alle Grænser på Jord, du frembragte Sommer og Vinter.
17Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18Kom i Hu, o HERRE, at Fjenden har hånet, et Folk af Dårer har spottet dit Navn!
18Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19Giv ikke Vilddyret din Turteldues Sjæl, glem ikke for evigt dine armes Liv;
19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20se hen til Pagten, thi fyldte er Landets mørke Steder med Voldsfærds Boliger.
20Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21Lad ej den fortrykte gå bort med Skam, lad de arme og fattige prise dit Navn!
21Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22Gud, gør dig rede, før din Sag, kom i Hu, hvor du stadig smædes af bårer,
22Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23lad ej dine Avindsmænds Røst uænset! Ustandseligt lyder dine Fjenders Larm!
23Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.