1(En Bøn af den Guds Mand Moses.) Herre, du var vor Bolig slægt efter slægt.
1(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2Førend Bjergene fødtes og Jord og Jorderig blev til, fra Evighed til Evighed er du, o Gud!
2Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3Mennesket gør du til Støv igen, du siger: "Vend tilbage, I Menneskebørn!"
3Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4Thi tusind År er i dine Øjne som Dagen i Går, der svandt, som en Nattevagt.
4Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.
5Du skyller dem bort, de bliver som en Søvn. Ved Morgen er de som Græsset, der gror;
5Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;
6ved Morgen gror det og blomstrer, ved Aften er det vissent og tørt.
6Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7Thi ved din Vrede svinder vi hen, og ved din Harme forfærdes vi.
7Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8Vor Skyld har du stillet dig for Øje, vor skjulte Brøst for dit Åsyns Lys.
8Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9Thi alle vore Dage glider hen i din Vrede, vore År svinder hen som et Suk.
9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10Vore Livsdage er halvfjerdsindstyve År, og kommer det højt, da firsindstyve. Deres Herlighed er Møje og Slid, thi hastigt går det, vi flyver af Sted.
10Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11Hvem fatter din Vredes Vælde, din Harme i Frygt for dig!
11Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12At tælle vore Dage lære du os, så vi kan få Visdom i Hjertet!
12Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13Vend tilbage, HERRE! Hvor længe! Hav Medynk med dine Tjenere;
13Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14mæt os årle med din Miskundhed, så vi kan fryde og glæde os alle vore Dage.
14Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15Glæd os det Dagetal, du ydmygede os, det Åremål, da vi led ondt!
15Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.
16Lad dit Værk åbenbares for dine Tjenere og din Herlighed over deres Børn!
16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17HERREN vor Guds Livsalighed være over os! Og frem vore Hænders Værk for os, ja frem vore Hænders Værk!
17И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.