¹Jeg er Sarons Rose, Dalenes Lilje

¹Аз съм роза Саронова И долински крем.

²Som en Lilje midt iblandt Torne er min Veninde blandt Piger.

²Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

³Som et Æbletræ blandt Skovens Træer er min Ven blandt unge Mænd. I hans Skygge har jeg Lyst til at sidde, hans Frugt er sød for min Gane.

³Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

⁴Til en Vinhal bragte han mig, hvor Mærket over mig er Kærlighed.

⁴Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

⁵Styrk mig med Rosinkager, kvæg mig med Æbler, thi jeg er syg af Kærlighed.

⁵Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

⁶Hans venstre er under mit Hoved, hans højre tager mig i Favn.

⁶Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

⁷Jeg besværger eder, Jerusalems Døtre, ved Gazeller og Markens Hjorte: Gør ikke Kærligheden Uro, væk den ikke, før den ønsker det selv!

⁷Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта [ми] преди да пожелае.

⁸Hør! Der er min Ven! Ja se, der kommer han i Løb over Bjergene, i Spring over Højene.

⁸Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

⁹Min Ven er som en Gazel, han er som den unge Hjort. Se, nu står han alt bag vor Mur. Han ser gennem Vinduet, kigger gennem Gitteret.

⁹Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

¹⁰Min Ven stemmer i og siger så til mig: Stå op, min Veninde, du fagre, kom!

¹⁰Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

¹¹Thi nu er Vinteren omme, Regntiden svandt, for hen,

¹¹Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;

¹²Blomster ses i Landet, Sangens Tid er kommet, Turtelduens Kurren høres i vort Land;

¹²Цветята се явяват по земята, Времето на [птичето] пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

¹³Figentræets Småfrugter svulmer, Vinstokken blomstrer, udspreder Duft. Stå op, min Veninde, du fagre, kom,

¹³По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

¹⁴min Due i Fjeldets Kløfter, i Bjergvæggens Skjul! Lad mig skue din Skikkelse, høre din Røst, thi sød er din Røst og din Skikkelse yndig.

¹⁴О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

¹⁵Fang os de Ræve, de Ræve små,som hærger Vinen, vor blomstrende Vin!

¹⁵Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

¹⁶Min Ven er min, og jeg er hans,som vogter blandt Liljer;

¹⁶Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе [стадото си] между кремовете.

¹⁷til Dagen svales og Skyggerne længes, kom hid, min Ven, og vær som Gazellen, som den unge Hjort på duftende Bjerge!

¹⁷Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.