1הן כל ראתה עיני שמעה אזני ותבן לה׃
1Ето, моето око е видяло всичко [това], Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2כדעתכם ידעתי גם אני לא נפל אנכי מכם׃
2Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3אולם אני אל שדי אדבר והוכח אל אל אחפץ׃
3Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4ואולם אתם טפלי שקר רפאי אלל כלכם׃
4Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5מי יתן החרש תחרישון ותהי לכם לחכמה׃
5Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6שמעו נא תוכחתי ורבות שפתי הקשיבו׃
6Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7הלאל תדברו עולה ולו תדברו רמיה׃
7Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8הפניו תשאון אם לאל תריבון׃
8Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9הטוב כי יחקר אתכם אם כהתל באנוש תהתלו בו׃
9Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?
10הוכח יוכיח אתכם אם בסתר פנים תשאון׃
10Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11הלא שאתו תבעת אתכם ופחדו יפל עליכם׃
11Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12זכרניכם משלי אפר לגבי חמר גביכם׃
12Вашите паметни думи [стават пред Него] поговорки от пепел; Защитата ви [става] укрепление от кал.
13החרישו ממני ואדברה אני ויעבר עלי מה׃
13Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14על מה אשא בשרי בשני ונפשי אשים בכפי׃
14Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15הן יקטלני לא איחל אך דרכי אל פניו אוכיח׃
15Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16גם הוא לי לישועה כי לא לפניו חנף יבוא׃
16Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17שמעו שמוע מלתי ואחותי באזניכם׃
17Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18הנה נא ערכתי משפט ידעתי כי אני אצדק׃
18Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19מי הוא יריב עמדי כי עתה אחריש ואגוע׃
19Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20אך שתים אל תעש עמדי אז מפניך לא אסתר׃
20Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -
21כפך מעלי הרחק ואמתך אל תבעתני׃
21[Не отказвай] да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.
22וקרא ואנכי אענה או אדבר והשיבני׃
22Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.
23כמה לי עונות וחטאות פשעי וחטאתי הדיעני׃
23Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24למה פניך תסתיר ותחשבני לאויב לך׃
24Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25העלה נדף תערוץ ואת קש יבש תרדף׃
25Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26כי תכתב עלי מררות ותורישני עונות נעורי׃
26Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,
27ותשם בסד רגלי ותשמור כל ארחותי על שרשי רגלי תתחקה׃
27И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -
28והוא כרקב יבלה כבגד אכלו עש׃
28При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.