1אדם ילוד אשה קצר ימים ושבע רגז׃
1Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2כציץ יצא וימל ויברח כצל ולא יעמוד׃
2Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3אף על זה פקחת עינך ואתי תביא במשפט עמך׃
3И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4מי יתן טהור מטמא לא אחד׃
4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5אם חרוצים ימיו מספר חדשיו אתך חקו עשית ולא יעבור׃
5Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6שעה מעליו ויחדל עד ירצה כשכיר יומו׃
6Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7כי יש לעץ תקוה אם יכרת ועוד יחליף וינקתו לא תחדל׃
7Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8אם יזקין בארץ שרשו ובעפר ימות גזעו׃
8Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9מריח מים יפרח ועשה קציר כמו נטע׃
9Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10וגבר ימות ויחלש ויגוע אדם ואיו׃
10Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
11אזלו מים מני ים ונהר יחרב ויבש׃
11Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12ואיש שכב ולא יקום עד בלתי שמים לא יקיצו ולא יערו משנתם׃
12Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13מי יתן בשאול תצפנני תסתירני עד שוב אפך תשית לי חק ותזכרני׃
13О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и [тогава] да би ме спомнил!
14אם ימות גבר היחיה כל ימי צבאי איחל עד בוא חליפתי׃
14Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15תקרא ואנכי אענך למעשה ידיך תכסף׃
15Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16כי עתה צעדי תספור לא תשמור על חטאתי׃
16А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17חתם בצרור פשעי ותטפל על עוני׃
17Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18ואולם הר נופל יבול וצור יעתק ממקמו׃
18Наистина, [както] и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19אבנים שחקו מים תשטף ספיחיה עפר ארץ ותקות אנוש האבדת׃
19[Както] водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; [Така] Ти погубваш надеждата на човека.
20תתקפהו לנצח ויהלך משנה פניו ותשלחהו׃
20Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21יכבדו בניו ולא ידע ויצערו ולא יבין למו׃
21Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22אך בשרו עליו יכאב ונפשו עליו תאבל׃
22[Знае] само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.