¹ויען אליפז התימני ויאמר׃

¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

²החכם יענה דעת רוח וימלא קדים בטנו׃

²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

³הוכח בדבר לא יסכון ומלים לא יועיל בם׃

³С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

⁴אף אתה תפר יראה ותגרע שיחה לפני אל׃

⁴Наистина ти унищожаваш страха [от Бога], И намаляваш моленето пред Него.

⁵כי יאלף עונך פיך ותבחר לשון ערומים׃

⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

⁶ירשיעך פיך ולא אני ושפתיך יענו בך׃

⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

⁷הראישון אדם תולד ולפני גבעות חוללת׃

⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

⁸הבסוד אלוה תשמע ותגרע אליך חכמה׃

⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

⁹מה ידעת ולא נדע תבין ולא עמנו הוא׃

⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

¹⁰גם שב גם ישיש בנו כביר מאביך ימים׃

¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

¹¹המעט ממך תנחמות אל ודבר לאט עמך׃

¹¹Божиите утешения и меките [Му] към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

¹²מה יקחך לבך ומה ירזמון עיניך׃

¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

¹³כי תשיב אל אל רוחך והצאת מפיך מלין׃

¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш [такива] думи из устата си?

¹⁴מה אנוש כי יזכה וכי יצדק ילוד אשה׃

¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

¹⁵הן בקדשו לא יאמין ושמים לא זכו בעיניו׃

¹⁵Ето, на светите Си [ангели] Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

¹⁶אף כי נתעב ונאלח איש שתה כמים עולה׃

¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

¹⁷אחוך שמע לי וזה חזיתי ואספרה׃

¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

¹⁸אשר חכמים יגידו ולא כחדו מאבותם׃

¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, [Както бяха чули] от бащите си;

¹⁹להם לבדם נתנה הארץ ולא עבר זר בתוכם׃

¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

²⁰כל ימי רשע הוא מתחולל ומספר שנים נצפנו לעריץ׃

²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

²¹קול פחדים באזניו בשלום שודד יבואנו׃

²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

²²לא יאמין שוב מני חשך וצפו הוא אלי חרב׃

²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

²³נדד הוא ללחם איה ידע כי נכון בידו יום חשך׃

²³Скита се да [търси] хляб, [казвайки]: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

²⁴יבעתהו צר ומצוקה תתקפהו כמלך עתיד לכידור׃

²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

²⁵כי נטה אל אל ידו ואל שדי יתגבר׃

²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

²⁶ירוץ אליו בצואר בעבי גבי מגניו׃

²⁶Спусна се на Него с [корав] врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

²⁷כי כסה פניו בחלבו ויעש פימה עלי כסל׃

²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

²⁸וישכון ערים נכחדות בתים לא ישבו למו אשר התעתדו לגלים׃

²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

²⁹לא יעשר ולא יקום חילו ולא יטה לארץ מנלם׃

²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

³⁰לא יסור מני חשך ינקתו תיבש שלהבת ויסור ברוח פיו׃

³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на [Божиите] уста ще бъде завлечен.

³¹אל יאמן בשו נתעה כי שוא תהיה תמורתו׃

³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

³²בלא יומו תמלא וכפתו לא רעננה׃

³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

³³יחמס כגפן בסרו וישלך כזית נצתו׃

³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

³⁴כי עדת חנף גלמוד ואש אכלה אהלי שחד׃

³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

³⁵הרה עמל וילד און ובטנם תכין מרמה׃

³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.