1ויען איוב ויאמר׃
1Тогава Иов в отговор рече:
2שמעתי כאלה רבות מנחמי עמל כלכם׃
2Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3הקץ לדברי רוח או מה ימריצך כי תענה׃
3Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
4גם אנכי ככם אדברה לו יש נפשכם תחת נפשי אחבירה עליכם במלים ואניעה עליכם במו ראשי׃
4И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5אאמצכם במו פי וניד שפתי יחשך׃
5[Но] аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила [скръбта ви].
6אם אדברה לא יחשך כאבי ואחדלה מה מני יהלך׃
6Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7אך עתה הלאני השמות כל עדתי׃
7Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8ותקמטני לעד היה ויקם בי כחשי בפני יענה׃
8Набръчкал си ме в свидетелство [против мене]; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9אפו טרף וישטמני חרק עלי בשניו צרי ילטוש עיניו לי׃
9Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10פערו עלי בפיהם בחרפה הכו לחיי יחד עלי יתמלאון׃
10Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11יסגירני אל אל עויל ועל ידי רשעים ירטני׃
11Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12שלו הייתי ויפרפרני ואחז בערפי ויפצפצני ויקימני לו למטרה׃
12Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13יסבו עלי רביו יפלח כליותי ולא יחמול ישפך לארץ מררתי׃
13Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14יפרצני פרץ על פני פרץ ירץ עלי כגבור׃
14Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15שק תפרתי עלי גלדי ועללתי בעפר קרני׃
15Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16פני חמרמרה מני בכי ועל עפעפי צלמות׃
16Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17על לא חמס בכפי ותפלתי זכה׃
17Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18ארץ אל תכסי דמי ואל יהי מקום לזעקתי׃
18О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място [за почивка].
19גם עתה הנה בשמים עדי ושהדי במרומים׃
19Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20מליצי רעי אל אלוה דלפה עיני׃
20Моите приятели ми се присмиват; [Но] окото ми рони сълзи към Бога,
21ויוכח לגבר עם אלוה ובן אדם לרעהו׃
21Дано Той [сам] защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22כי שנות מספר יאתיו וארח לא אשוב אהלך׃
22Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.