1רוחי חבלה ימי נזעכו קברים לי׃
1Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът [чака].
2אם לא התלים עמדי ובהמרותם תלן עיני׃
2Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3שימה נא ערבני עמך מי הוא לידי יתקע׃
3Дай, моля[, поръчителство]; стани ми поръчител при Себе Си; Кой [друг] би дал ръка на мене,
4כי לבם צפנת משכל על כן לא תרמם׃
4Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
5לחלק יגיד רעים ועיני בניו תכלנה׃
5Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6והצגני למשל עמים ותפת לפנים אהיה׃
6Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7ותכה מכעש עיני ויצרי כצל כלם׃
7Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми [телесни] части [станаха] като сянка.
8ישמו ישרים על זאת ונקי על חנף יתערר׃
8Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9ויאחז צדיק דרכו וטהר ידים יסיף אמץ׃
9А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10ואולם כלם תשבו ובאו נא ולא אמצא בכם חכם׃
10А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11ימי עברו זמתי נתקו מורשי לבבי׃
11Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12לילה ליום ישימו אור קרוב מפני חשך׃
12Нощта [скоро] ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13אם אקוה שאול ביתי בחשך רפדתי יצועי׃
13Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14לשחת קראתי אבי אתה אמי ואחתי לרמה׃
14Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15ואיה אפו תקותי ותקותי מי ישורנה׃
15То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16בדי שאל תרדנה אם יחד על עפר נחת׃
16При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.