¹ויען איוב ויאמר׃

¹Тогава Иов в отговор рече:

²עד אנה תוגיון נפשי ותדכאונני במלים׃

²До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

³זה עשר פעמים תכלימוני לא תבשו תהכרו לי׃

³Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

⁴ואף אמנם שגיתי אתי תלין משוגתי׃

⁴Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

⁵אם אמנם עלי תגדילו ותוכיחו עלי חרפתי׃

⁵Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

⁶דעו אפו כי אלוה עותני ומצודו עלי הקיף׃

⁶Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

⁷הן אצעק חמס ולא אענה אשוע ואין משפט׃

⁷Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

⁸ארחי גדר ולא אעבור ועל נתיבותי חשך ישים׃

⁸Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

⁹כבודי מעלי הפשיט ויסר עטרת ראשי׃

⁹Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

¹⁰יתצני סביב ואלך ויסע כעץ תקותי׃

¹⁰Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

¹¹ויחר עלי אפו ויחשבני לו כצריו׃

¹¹Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

¹²יחד יבאו גדודיו ויסלו עלי דרכם ויחנו סביב לאהלי׃

¹²Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

¹³אחי מעלי הרחיק וידעי אך זרו ממני׃

¹³Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

¹⁴חדלו קרובי ומידעי שכחוני׃

¹⁴Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

¹⁵גרי ביתי ואמהתי לזר תחשבני נכרי הייתי בעיניהם׃

¹⁵Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

¹⁶לעבדי קראתי ולא יענה במו פי אתחנן לו׃

¹⁶Викам слугата си, и не отговаря, [При все че] с устата си му се моля.

¹⁷רוחי זרה לאשתי וחנתי לבני בטני׃

¹⁷Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

¹⁸גם עוילים מאסו בי אקומה וידברו בי׃

¹⁸И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

¹⁹תעבוני כל מתי סודי וזה אהבתי נהפכו בי׃

¹⁹Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

²⁰בעורי ובבשרי דבקה עצמי ואתמלטה בעור שני׃

²⁰Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се [само] с кожата на зъбите си.

²¹חנני חנני אתם רעי כי יד אלוה נגעה בי׃

²¹Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

²²למה תרדפני כמו אל ומבשרי לא תשבעו׃

²²Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

²³מי יתן אפו ויכתבון מלי מי יתן בספר ויחקו׃

²³О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

²⁴בעט ברזל ועפרת לעד בצור יחצבון׃

²⁴Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

²⁵ואני ידעתי גאלי חי ואחרון על עפר יקום׃

²⁵Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

²⁶ואחר עורי נקפו זאת ומבשרי אחזה אלוה׃

²⁶И, като изтлее след кожата ми това [тяло], [Пак] вън от плътта си ще видя Бога:

²⁷אשר אני אחזה לי ועיני ראו ולא זר כלו כליתי בחקי׃

²⁷Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. [За тая гледка] дробовете ми се топят дълбоко в мене.

²⁸כי תאמרו מה נרדף לו ושרש דבר נמצא בי׃

²⁸Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това [страдание] се намира в [самия] него!

²⁹גורו לכם מפני חרב כי חמה עונות חרב למען תדעון שדין׃

²⁹Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията [нанесени] от меча, За да познаете, че има съд.