1ויען צפר הנעמתי ויאמר׃
1Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2לכן שעפי ישיבוני ובעבור חושי בי׃
2Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3מוסר כלמתי אשמע ורוח מבינתי יענני׃
3Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4הזאת ידעת מני עד מני שים אדם עלי ארץ׃
4Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5כי רננת רשעים מקרוב ושמחת חנף עדי רגע׃
5Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6אם יעלה לשמים שיאו וראשו לעב יגיע׃
6Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7כגללו לנצח יאבד ראיו יאמרו איו׃
7Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8כחלום יעוף ולא ימצאוהו וידד כחזיון לילה׃
8Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9עין שזפתו ולא תוסיף ולא עוד תשורנו מקומו׃
9Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10בניו ירצו דלים וידיו תשבנה אונו׃
10Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11עצמותיו מלאו עלומו ועמו על עפר תשכב׃
11Костите му са пълни със [съгрешенията на] младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12אם תמתיק בפיו רעה יכחידנה תחת לשונו׃
12Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13יחמל עליה ולא יעזבנה וימנענה בתוך חכו׃
13Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14לחמו במעיו נהפך מרורת פתנים בקרבו׃
14Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще [се обърне] във вътрешностите му.
15חיל בלע ויקאנו מבטנו יורשנו אל׃
15Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16ראש פתנים יינק תהרגהו לשון אפעה׃
16Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17אל ירא בפלגות נהרי נחלי דבש וחמאה׃
17Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18משיב יגע ולא יבלע כחיל תמורתו ולא יעלס׃
18Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19כי רצץ עזב דלים בית גזל ולא יבנהו׃
19Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20כי לא ידע שלו בבטנו בחמודו לא ימלט׃
20Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази [нищо] от това, което му е най-мило;
21אין שריד לאכלו על כן לא יחיל טובו׃
21[Понеже] не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22במלאות שפקו יצר לו כל יד עמל תבואנו׃
22Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23יהי למלא בטנו ישלח בו חרון אפו וימטר עלימו בלחומו׃
23Когато се кани да напълни корема си, [Бог] ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато [още] яде.
24יברח מנשק ברזל תחלפהו קשת נחושה׃
24Когато бяга от желязното оръжие, [Стрелата на] медния лък ще го прониже.
25שלף ויצא מגוה וברק ממררתו יהלך עליו אמים׃
25Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26כל חשך טמון לצפוניו תאכלהו אש לא נפח ירע שריד באהלו׃
26Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван [от човек] ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27יגלו שמים עונו וארץ מתקוממה לו׃
27Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
28יגל יבול ביתו נגרות ביום אפו׃
28Богатството на дома му ще изчезне, В деня на [Божия] гняв ще се разпилее.
29זה חלק אדם רשע מאלהים ונחלת אמרו מאל׃
29Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.