1ויען איוב ויאמר׃
1Тогава Иов в отговор рече:
2שמעו שמוע מלתי ותהי זאת תנחומתיכם׃
2Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3שאוני ואנכי אדבר ואחר דברי תלעיג׃
3Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4האנכי לאדם שיחי ואם מדוע לא תקצר רוחי׃
4За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5פנו אלי והשמו ושימו יד על פה׃
5Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
6ואם זכרתי ונבהלתי ואחז בשרי פלצות׃
6Само да си наумя [тия въпроси] ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7מדוע רשעים יחיו עתקו גם גברו חיל׃
7Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
8זרעם נכון לפניהם עמם וצאצאיהם לעיניהם׃
8Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9בתיהם שלום מפחד ולא שבט אלוה עליהם׃
9Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10שורו עבר ולא יגעל תפלט פרתו ולא תשכל׃
10Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
11ישלחו כצאן עויליהם וילדיהם ירקדון׃
11Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12ישאו כתף וכנור וישמחו לקול עוגב׃
12Пеят при [музиката на] тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13יבלו בטוב ימיהם וברגע שאול יחתו׃
13Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14ויאמרו לאל סור ממנו ודעת דרכיך לא חפצנו׃
14Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15מה שדי כי נעבדנו ומה נועיל כי נפגע בו׃
15Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
16הן לא בידם טובם עצת רשעים רחקה מני׃
16Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17כמה נר רשעים ידעך ויבא עלימו אידם חבלים יחלק באפו׃
17Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! [Бог им] разпределя болезни в гнева Си.
18יהיו כתבן לפני רוח וכמץ גנבתו סופה׃
18Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19אלוה יצפן לבניו אונו ישלם אליו וידע׃
19[Думате]: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. [По-добре] нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20יראו עינו כידו ומחמת שדי ישתה׃
20Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21כי מה חפצו בביתו אחריו ומספר חדשיו חצצו׃
21Защото какво наслаждение от дома си има [нечестивият] след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22הלאל ילמד דעת והוא רמים ישפוט׃
22Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23זה ימות בעצם תמו כלו שלאנן ושליו׃
23Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24עטיניו מלאו חלב ומח עצמותיו ישקה׃
24Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25וזה ימות בנפש מרה ולא אכל בטובה׃
25А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26יחד על עפר ישכבו ורמה תכסה עליהם׃
26Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27הן ידעתי מחשבותיכם ומזמות עלי תחמסו׃
27Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28כי תאמרו איה בית נדיב ואיה אהל משכנות רשעים׃
28Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29הלא שאלתם עוברי דרך ואתתם לא תנכרו׃
29Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им [примери], -
30כי ליום איד יחשך רע ליום עברות יובלו׃
30Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31מי יגיד על פניו דרכו והוא עשה מי ישלם לו׃
31Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32והוא לקברות יובל ועל גדיש ישקוד׃
32Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата [си].
33מתקו לו רגבי נחל ואחריו כל אדם ימשוך ולפניו אין מספר׃
33Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
34ואיך תנחמוני הבל ותשובתיכם נשאר מעל׃
34Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава [само] лъжа?