1ויסף איוב שאת משלו ויאמר׃
1И Иов още продължи беседата си като казваше:
2מי יתנני כירחי קדם כימי אלוה ישמרני׃
2О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3בהלו נרו עלי ראשי לאורו אלך חשך׃
3Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4כאשר הייתי בימי חרפי בסוד אלוה עלי אהלי׃
4Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5בעוד שדי עמדי סביבותי נערי׃
5Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6ברחץ הליכי בחמה וצור יצוק עמדי פלגי שמן׃
6Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7בצאתי שער עלי קרת ברחוב אכין מושבי׃
7Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8ראוני נערים ונחבאו וישישים קמו עמדו׃
8Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9שרים עצרו במלים וכף ישימו לפיהם׃
9Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10קול נגידים נחבאו ולשונם לחכם דבקה׃
10Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11כי אזן שמעה ותאשרני ועין ראתה ותעידני׃
11Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12כי אמלט עני משוע ויתום ולא עזר לו׃
12Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13ברכת אבד עלי תבא ולב אלמנה ארנן׃
13Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14צדק לבשתי וילבשני כמעיל וצניף משפטי׃
14Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15עינים הייתי לעור ורגלים לפסח אני׃
15Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16אב אנכי לאביונים ורב לא ידעתי אחקרהו׃
16Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17ואשברה מתלעות עול ומשניו אשליך טרף׃
17Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18ואמר עם קני אגוע וכחול ארבה ימים׃
18Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19שרשי פתוח אלי מים וטל ילין בקצירי׃
19Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20כבודי חדש עמדי וקשתי בידי תחליף׃
20Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21לי שמעו ויחלו וידמו למו עצתי׃
21Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.
22אחרי דברי לא ישנו ועלימו תטף מלתי׃
22Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23ויחלו כמטר לי ופיהם פערו למלקוש׃
23За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24אשחק אלהם לא יאמינו ואור פני לא יפילון׃
24Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
25אבחר דרכם ואשב ראש ואשכון כמלך בגדוד כאשר אבלים ינחם׃
25Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.