¹ועתה שחקו עלי צעירים ממני לימים אשר מאסתי אבותם לשית עם כלבי צאני׃

¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

²גם כח ידיהם למה לי עלימו אבד כלח׃

²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

³בחסר ובכפן גלמוד הערקים ציה אמש שואה ומשאה׃

³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴הקטפים מלוח עלי שיח ושרש רתמים לחמם׃

⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁵מן גו יגרשו יריעו עלימו כגנב׃

⁵Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

⁶בערוץ נחלים לשכן חרי עפר וכפים׃

⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁷בין שיחים ינהקו תחת חרול יספחו׃

⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁸בני נבל גם בני בלי שם נכאו מן הארץ׃

⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁹ועתה נגינתם הייתי ואהי להם למלה׃

⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

¹⁰תעבוני רחקו מני ומפני לא חשכו רק׃

¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹כי יתרו פתח ויענני ורסן מפני שלחו׃

¹¹Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹²על ימין פרחח יקומו רגלי שלחו ויסלו עלי ארחות אידם׃

¹²Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹³נתסו נתיבתי להותי יעילו לא עזר למו׃

¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹⁴כפרץ רחב יאתיו תחת שאה התגלגלו׃

¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

¹⁵ההפך עלי בלהות תרדף כרוח נדבתי וכעב עברה ישעתי׃

¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁶ועתה עלי תשתפך נפשי יאחזוני ימי עני׃

¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷לילה עצמי נקר מעלי וערקי לא ישכבון׃

¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁸ברב כח יתחפש לבושי כפי כתנתי יאזרני׃

¹⁸[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁹הרני לחמר ואתמשל כעפר ואפר׃

¹⁹[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰אשוע אליך ולא תענני עמדתי ותתבנן בי׃

²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

²¹תהפך לאכזר לי בעצם ידך תשטמני׃

²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²²תשאני אל רוח תרכיבני ותמגגני תשוה׃

²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²³כי ידעתי מות תשיבני ובית מועד לכל חי׃

²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴אך לא בעי ישלח יד אם בפידו להן שוע׃

²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁵אם לא בכיתי לקשה יום עגמה נפשי לאביון׃

²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁶כי טוב קויתי ויבא רע ואיחלה לאור ויבא אפל׃

²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁷מעי רתחו ולא דמו קדמני ימי עני׃

²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁸קדר הלכתי בלא חמה קמתי בקהל אשוע׃

²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹אח הייתי לתנים ורע לבנות יענה׃

²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

³⁰עורי שחר מעלי ועצמי חרה מני חרב׃

³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³¹ויהי לאבל כנרי ועגבי לקול בכים׃

³¹[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.