¹ברית כרתי לעיני ומה אתבונן על בתולה׃

¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

²ומה חלק אלוה ממעל ונחלת שדי ממרמים׃

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³הלא איד לעול ונכר לפעלי און׃

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴הלא הוא יראה דרכי וכל צעדי יספור׃

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵אם הלכתי עם שוא ותחש על מרמה רגלי׃

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶ישקלני במאזני צדק וידע אלוה תמתי׃

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷אם תטה אשרי מני הדרך ואחר עיני הלך לבי ובכפי דבק מאום׃

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸אזרעה ואחר יאכל וצאצאי ישרשו׃

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹אם נפתה לבי על אשה ועל פתח רעי ארבתי׃

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰תטחן לאחר אשתי ועליה יכרעון אחרין׃

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹כי הוא זמה והיא עון פלילים׃

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹²כי אש היא עד אבדון תאכל ובכל תבואתי תשרש׃

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³אם אמאס משפט עבדי ואמתי ברבם עמדי׃

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴ומה אעשה כי יקום אל וכי יפקד מה אשיבנו׃

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵הלא בבטן עשני עשהו ויכננו ברחם אחד׃

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶אם אמנע מחפץ דלים ועיני אלמנה אכלה׃

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷ואכל פתי לבדי ולא אכל יתום ממנה׃

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸כי מנעורי גדלני כאב ומבטן אמי אנחנה׃

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹אם אראה אובד מבלי לבוש ואין כסות לאביון׃

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰אם לא ברכוני חלצו ומגז כבשי יתחמם׃

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹אם הניפותי על יתום ידי כי אראה בשער עזרתי׃

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²²כתפי משכמה תפול ואזרעי מקנה תשבר׃

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³כי פחד אלי איד אל ומשאתו לא אוכל׃

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴אם שמתי זהב כסלי ולכתם אמרתי מבטחי׃

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵אם אשמח כי רב חילי וכי כביר מצאה ידי׃

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶אם אראה אור כי יהל וירח יקר הלך׃

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷ויפת בסתר לבי ותשק ידי לפי׃

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸גם הוא עון פלילי כי כחשתי לאל ממעל׃

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹אם אשמח בפיד משנאי והתעררתי כי מצאו רע׃

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰ולא נתתי לחטא חכי לשאל באלה נפשו׃

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹אם לא אמרו מתי אהלי מי יתן מבשרו לא נשבע׃

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³²בחוץ לא ילין גר דלתי לארח אפתח׃

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³אם כסיתי כאדם פשעי לטמון בחבי עוני׃

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴כי אערוץ המון רבה ובוז משפחות יחתני ואדם לא אצא פתח׃

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵מי יתן לי שמע לי הן תוי שדי יענני וספר כתב איש ריבי׃

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁶אם לא על שכמי אשאנו אענדנו עטרות לי׃

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷מספר צעדי אגידנו כמו נגיד אקרבנו׃

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁸אם עלי אדמתי תזעק ויחד תלמיה יבכיון׃

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹אם כחה אכלתי בלי כסף ונפש בעליה הפחתי׃

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰תחת חטה יצא חוח ותחת שערה באשה תמו דברי איוב׃

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.