1וישבתו שלשת האנשים האלה מענות את איוב כי הוא צדיק בעיניו׃
1И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2ויחר אף אליהוא בן ברכאל הבוזי ממשפחת רם באיוב חרה אפו על צדקו נפשו מאלהים׃
2Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;
3ובשלשת רעיו חרה אפו על אשר לא מצאו מענה וירשיעו את איוב׃
3тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да [му] намерят отговор.
4ואליהו חכה את איוב בדברים כי זקנים המה ממנו לימים׃
4А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото [другите] бяха по-стари от него.
5וירא אליהוא כי אין מענה בפי שלשת האנשים ויחר אפו׃
5Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6ויען אליהוא בן ברכאל הבוזי ויאמר צעיר אני לימים ואתם ישישים על כן זחלתי ואירא מחות דעי אתכם׃
6Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7אמרתי ימים ידברו ורב שנים ידיעו חכמה׃
7Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8אכן רוח היא באנוש ונשמת שדי תבינם׃
8Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9לא רבים יחכמו וזקנים יבינו משפט׃
9Не че [човеците] са велики, [за това] ще са и мъдри, Нито че са стари, [за това] ще разбират правосъдието.
10לכן אמרתי שמעה לי אחוה דעי אף אני׃
10Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11הן הוחלתי לדבריכם אזין עד תבונתיכם עד תחקרון מלין׃
11Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12ועדיכם אתבונן והנה אין לאיוב מוכיח עונה אמריו מכם׃
12Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13פן תאמרו מצאנו חכמה אל ידפנו לא איש׃
13За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14ולא ערך אלי מלין ובאמריכם לא אשיבנו׃
14Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15חתו לא ענו עוד העתיקו מהם מלים׃
15Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16והוחלתי כי לא ידברו כי עמדו לא ענו עוד׃
16А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17אענה אף אני חלקי אחוה דעי אף אני׃
17Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18כי מלתי מלים הציקתני רוח בטני׃
18Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19הנה בטני כיין לא יפתח כאבות חדשים יבקע׃
19Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20אדברה וירוח לי אפתח שפתי ואענה׃
20Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21אל נא אשא פני איש ואל אדם לא אכנה׃
21Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22כי לא ידעתי אכנה כמעט ישאני עשני׃
22Защото не зная да лаская; [Иначе] Създателят ми би ме отмахнал веднага.