¹ואולם שמע נא איוב מלי וכל דברי האזינה׃

¹Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи.

²הנה נא פתחתי פי דברה לשוני בחכי׃

²Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори.

³ישר לבי אמרי ודעת שפתי ברור מללו׃

³Думите ми ще бъдат [според] правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум.

⁴רוח אל עשתני ונשמת שדי תחיני׃

⁴Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

⁵אם תוכל השיבני ערכה לפני התיצבה׃

⁵Ако можеш, отговори ми; Опълчи се [с думите си] пред мене та застани.

⁶הן אני כפיך לאל מחמר קרצתי גם אני׃

⁶Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван.

⁷הנה אמתי לא תבעתך ואכפי עליך לא יכבד׃

⁷Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе.

⁸אך אמרת באזני וקול מלין אשמע׃

⁸Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите [ти, като казваше:]

⁹זך אני בלי פשע חף אנכי ולא עון לי׃

⁹Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене;

¹⁰הן תנואות עלי ימצא יחשבני לאויב לו׃

¹⁰Ето, [Бог] намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел;

¹¹ישם בסד רגלי ישמר כל ארחתי׃

¹¹Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища.

¹²הן זאת לא צדקת אענך כי ירבה אלוה מאנוש׃

¹²Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.

¹³מדוע אליו ריבות כי כל דבריו לא יענה׃

¹³Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела?

¹⁴כי באחת ידבר אל ובשתים לא ישורנה׃

¹⁴Защото [сигурно] Бог говори веднъж и дваж, [Само че човекът] не внимава.

¹⁵בחלום חזיון לילה בנפל תרדמה על אנשים בתנומות עלי משכב׃

¹⁵В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си,

¹⁶אז יגלה אזן אנשים ובמסרם יחתם׃

¹⁶Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях,

¹⁷להסיר אדם מעשה וגוה מגבר יכסה׃

¹⁷За да отвърне човека [от] намерението [му], И да извади гордостта из човека;

¹⁸יחשך נפשו מני שחת וחיתו מעבר בשלח׃

¹⁸Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч.

¹⁹והוכח במכאוב על משכבו וריב עצמיו אתן׃

¹⁹Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си,

²⁰וזהמתו חיתו לחם ונפשו מאכל תאוה׃

²⁰Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие.

²¹יכל בשרו מראי ושפי עצמותיו לא ראו׃

²¹Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават.

²²ותקרב לשחת נפשו וחיתו לממתים׃

²²Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите,

²³אם יש עליו מלאך מליץ אחד מני אלף להגיד לאדם ישרו׃

²³Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право,

²⁴ויחננו ויאמר פדעהו מרדת שחת מצאתי כפר׃

²⁴И ако [Бог] му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп [за него, -]

²⁵רטפש בשרו מנער ישוב לימי עלומיו׃

²⁵Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си;

²⁶יעתר אל אלוה וירצהו וירא פניו בתרועה וישב לאנוש צדקתו׃

²⁶Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му.

²⁷ישר על אנשים ויאמר חטאתי וישר העויתי ולא שוה לי׃

²⁷Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде [според греха ми;]

²⁸פדה נפשי מעבר בשחת וחיתי באור תראה׃

²⁸Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината.

²⁹הן כל אלה יפעל אל פעמים שלוש עם גבר׃

²⁹Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека,

³⁰להשיב נפשו מני שחת לאור באור החיים׃

³⁰За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота.

³¹הקשב איוב שמע לי החרש ואנכי אדבר׃

³¹Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря.

³²אם יש מלין השיבני דבר כי חפצתי צדקך׃

³²Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан;

³³אם אין אתה שמע לי החרש ואאלפך חכמה׃

³³Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.