1ויען אליהו ויאמר׃
1Елиу още проговаряйки рече:
2הזאת חשבת למשפט אמרת צדקי מאל׃
2Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда [в туй дело] е повече от Божията?
3כי תאמר מה יסכן לך מה אעיל מחטאתי׃
3Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
4אני אשיבך מלין ואת רעיך עמך׃
4Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
5הבט שמים וראה ושור שחקים גבהו ממך׃
5Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, [колко] по-нависоко са от тебе.
6אם חטאת מה תפעל בו ורבו פשעיך מה תעשה לו׃
6Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7אם צדקת מה תתן לו או מה מידך יקח׃
7Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
8לאיש כמוך רשעך ולבן אדם צדקתך׃
8Нечестието ти [може да повреди само] човек като тебе; А правдата ти [може да ползува само] човешки син.
9מרב עשוקים יזעיקו ישועו מזרוע רבים׃
9Поради много угнетения викат [страдалците], Пищят поради насилието на мощните;
10ולא אמר איה אלוה עשי נתן זמרות בלילה׃
10Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
11מלפנו מבהמות ארץ ומעוף השמים יחכמנו׃
11Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
12שם יצעקו ולא יענה מפני גאון רעים׃
12Така те викат; но Той не отговаря [Да ги избави] от гордостта на нечестивите.
13אך שוא לא ישמע אל ושדי לא ישורנה׃
13Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
14אף כי תאמר לא תשורנו דין לפניו ותחולל לו׃
14Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото [ти] е пред Него, и [напразно] Го чакаш!
15ועתה כי אין פקד אפו ולא ידע בפש מאד׃
15И сега, понеже не [те] е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
16ואיוב הבל יפצה פיהו בבלי דעת מלין יכבר׃
16Затова Иов отваря уста [да говори] суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.